Откъдето и да го погледнеш - пренаселените малки улички - това е най-гъсто населеният град в Европа, ятата от мотопеди и мотоциклетисти, грандиозните паметници на минала слава и величие, многогласието от улични търговци, препиращи се хора, клаксони, музика, фойерверки. Самите неаполитанци наричат града си "красива жена с мръсни крака". Аз бих добавила - и изпълнена със суеверия. В този огнен град основен сувенир е лютото чушле, въздигнато в култ като рог - корно, срещу зли очи ... и полова немощ.
В един от туристическите справочници прочетох, че само две заведения в града са се осмелили да сервират храна, която не е неаполитанска. Все още не сме възторгнали небцата си със съвършенството на простотата - Неапол е майка на пицата, а единствената призната тук пица Неаполитана има само три основни съставки - доматена паста, моцарела и босилек. Но все пак, открихме гурме експедицията с пица Фрита - пържена, биволска моцарела и супер добро червено вино по две евро бутилката. Утре ще нападнем прочутите сорентински ньоки и лимончело, а за шкембето - там индийското ни вдъхновение трябва още малко да поотлежи.
А над Неаполис - "новият град на хората от гръцко време" безпристрастно се въздига Вулканът - гордият символ на непроницаемата карма, накичен с пъстроцветието на живот за мига. Хотелчетата и къщите са плъзнали почти до кратера му, около мощния му купол са накацали най-красивите градчета на южна Италия - носи се музика, пие се лимончело, прославя се живота! Философия Неаполитана са томове по Философия на Оцеляване.
За нас с Боби, в Неапол това оцеляване е пътешествие с мисия. "Да заредим батериите с щастие!". Щастие за лъвското ми сърце първо е слънце, после е радост от живота и от красотата и многообразието му! А многообразието включва глъчката, суетнята и шаренията на улицата.
Утре ни зове Соренто. В главата ми вече звучи "Карузо" на Павароти и "Върни се в Соренто!" Съзерцаваните някога като блян шарени къщички на Амалфийския бряг ще станат реалност.
О Соле Мио!
Няма коментари:
Публикуване на коментар