На вулкан, бейби, на вулкан!

"Абе, Тончо, на вулкан сяда ли се, бе!", възкликва изнервено Боби, когато аз ставам от залегналата за снимка поза и на чисто новия ми панталон се изрисува избеляло сърце на задните части. "О, ама това май било киселина, сярна киселина", възкликвам учудено аз и награбвам няколко горещи камъчета, за да доукрася на петна останалата част от панталона.

Дааа, сяра! Любимата ми миризма. Намираме се в един от кратерите на най-големия в Европа Стратовулкан - Вулкани Сулфатара - национален парк в Неапол, на ръба на който се намират най-баровските квартали, плажове и курорти. Около нас - бяло, жълтеникава каменна почва, земята пуши отвсякъде, бълбукат кални езера и бъка от френски вулканолози.

След като преодолявам първоначалния си потрес, се втурвам към Адската кухня - двете купчини от яркожълти камъни, от които със свистене се издигат облаци пара. Има и табелка 150 градуса по Целзий. "Опасно ли е, Боби?", питам аз с респект химика-геолог, който задълбочено ръчка с пръчка земята и от там започва да пуши - прави си вулканчета.

Преди да чуя отговора, виждам, че точно до камъните има пейка и се мятам на фотосесия. Само на крачка от нас е интересен надпис - "Щастлив секс и сулфатари". Хааа, подсъзнанието си знае работата, още по-окрилено заподскача Мис Тони и започва, "Ей Зайо, я вземи поседни тук, я сега иди там в парите, я сега постой малко!"

Оказва се, че най-грамадният вулкан си има и собственик, някакъв италианец, който се радва на три жени и 18 наследници, че на това място се правят сватби, че има огромен сватбен комплекс наоколо и кооперациите са с висока цена именно заради вълшебните пари на естествената виагра. После намираме древна римска сауна, в която са се лекували не само болежки, но и се е отслабвало. Разбира се, за да влезеш в нея, трябва малко да се посъблечеш, защото от капките ти стават на точки панталонките.

Хмммм, интересно как мога да се запозная с вулканолог?! Утре ще потърся на Везувий!