Бай Пешо

Този разказ е докосване до света на един силен мъж, погален от морето, но и пребродил дълбоките води на живота в здравата хватка на  гaгaузки труд и рибaрски инaт . Някои го смятат за чудак, други - за предприемчив търговец, трети - за ловък ханджия, аз пък - за мъдрец с харизма.

На възраст над баща ми, на пъргавина -  младок, този жилав и дребен мъж с орлови вежди, завити като сол ключ, и нос на вещ покровител на алкохолните пари, живее на самия бряг на морето, в най-източната част на нашата земя. За тези, които бързат да плетат романтични мрежи на рибарски колиби, продънено корито и златни рибки, бързам да кажа, че нашият човек златната рибка отдавна я е хванал. Още от времето, когато светлият строй на пионери и комсомолци бе пуснал всички балъци да плуват в плитките води на привидното щастие.

Защото човекът има принципи -нaпример, зaпочва да строи три месеца преди избори. В това магическо, мътно време, всичко незаконно се събужда чисто и готово за бал, големите царедворици са заети да лъскат обувките на велможите и за нашия човек е време за настъпление. Метър по метър, мечтите се осъществяват и заветното кътче на морския бряг расте. По негов си начин, но Негово.

От време на време, вещият старец за когото дори крясъкът на чайките е новина, е първи свидетел на корабокруширал кораб - мачтите на няколко стърчат под прозореца му. Имало е времена, в които кашони с контрабандни цигари са доплували до терасата му, за русалките - не говорим.

Сега, обаче, ние сме тръгнали при бай Пешо, за да опитаме от прочутата му кайсиева ракия, люта рибена чорба и сладкодумно гостоприемство. Още с влизането си, пъргавият белобрад вълшебник ни предлага да ни сипе от неговата. Няма нужда да гледаме менюто, а си поръчваме салата като неговата и рибена чорба, ако може и още една за после.

Ако не закаканижиш докато я ядеш, разбирай от люто, не си я разбрал, разбираш ли. Нашите опитни индийски небца не каканижат така лесно, и лявата вежда на бай Пешо подскача в одобрително възклицание. А във въздуха се носят Лили Иванова, Емил Димитров и ... Ах, морето!

Бай Пешо има принципи. И те са много - той спи на един персон, булката му на персон и половина, ако булката остави чехлите си пред неговата врата, значи е поканен.

А ръцете му са най-здравите, корави и чепати ръце на рибар-магьосник, които съм виждала!