"Първа класа"

Всъщност, аз обичам втора, трета, четвърта и другите класи. В материалния свят. Заради необременеността им с очакванията на парите. Заради свободата да си естествен и да не гледаш в двора на съседа, чиято трева винаги ще бъде по-първа класа от твоята.

Не, че не обичам вкуса на първа класа. Когато опитах бургундско вино в изба в Южна Франция, разбрах, че дотогава не съм пила вино. Когато потопих жадни устни в пяната на белгийската бира, разбрах, че не съм пила бира. Да не говорим за шоколада, кафето, хамона и маслините. Но същото сигурно си мисли и американецът, който за първи път вкусва български домати, истинско кисело мляко или лютеницата на баща ми. Тази, последната, може да му бъде спестена. Не разбирам, обаче, хората, които цял живот мрънкат, че са в н-та класа, а трябвало да са в първа. Вярвам, че всеки си е там, където трябва да е и ако иска да е другаде, просто трябва да се премести. Нали затова са измислени класите, да те дърпат към обръча на парите.

И дотук, свършвам с материалното. Сега идва истинската Първа, мега, ултра, гига яка класа - Хората. Такива съм благословена да намирам. Да вземем Ханс Дитер - пенсиониран германски влаков инженер, който има екселска таблица с план за удоволствията в живота си за двадесет години занапред, знае, че в четвъртъка на май 2016 година ще е на велопоход в Чехия, а след два четвъртъка - на плувна аеробика в Берлин. Всеки вторник, обаче, му е зает да да чете приказки в детска болница, в сряда преподава компютри на пенсионери, а в петък води безплатно туристи из потайностите на Берлин. Или на децата - Делфините, които със замръзнали в маратонки крака ходиха пеш до касите на Пикадили, когато Варна бе скована от студ, а те трябваше да продават картички. Или пък на усмихнатите лица около мен тази сутрин, които са като черешката в мелбата на първокласен сладолед, и които вдигат категорията за Зодия Луди.

И така, класата е тази, в която искаш да си.