На страха очите са големи. От тъмнината. От съзнанието, че има хора, които тази тъмнина е обгърнала завинаги. И днес ти трябва да си един от тях, поне за няколко часа. Да вървиш като тях, да се храниш като тях, да се справяш с препятствията на ежедневието като тях. Да общуваш пълноценно като тях. И с тях.
Стискам здраво белия бастун, широко отварям очи да намеря поне една сянка в тъмното, но колкото повече се вторачвам, толкова повече осъзнавам, че очите могат спокойно да останат затворени и да разчитам на всичко друго, освен тях. В случая на нашия социален експеримент, организиран от Дружеството на незрящите, на гласовете на хората и на тяхната съпричастност. Звуците започват да преизпълват тъмнината, защото сред хората от екипа ни има журналисти. Още повече - репортери, които отразяват всяка своя крачка с порой от думи, може би за да преборят собствената си несигурност.
И най-маловажното в света на зрението може да се окаже от огромно значение на тъмно. Например, да осъзнаеш колко е широк палецът ти и колко е важно това, за да обясниш размер. Да прецениш как да налееш гореща вода без да прелее чашата. Да бъдеш безупречно точен в думите си. Да не се притесняваш да докосваш и да бъдеш докосван. Да мислиш за другите точно толкова, колкото и за себе си. Да се доверяваш на инстинктите си, но да се доверяваш и на хората.
Излизам от света на тъмнината без да имам самочувствието, че съм прогледнала. Мисля, че има толкова много за виждане в тъмнината.
Само в тъмнината може да видим себе си и да засияем!
ОтговорИзтриване