Индийски автобус

Страстта за обиколката на южна Индия се разпалва още повече при вида на автобуса, който ще ни подрусва по прашните друмища между 8 и 11 часа - индийско време - по-дълго от обичайното. Мястото, към което сме се насочили, е древен храм Тируванамалай, един от емблематичните храмове на Шива, в които в Светая светих, сред тонове злато се пази неговия свещен лингвам - инструмента на мъжката му сила. Докато почерпим от силата на жезъла му, обаче, ни чака незабравимо пътуване в автобус стил градски транспорт през 60те с по три седалки от всяка страна, кадящи пръчки и тълпи майки и деца. 

За глъчката и пъстротията думи няма, за хигиената само мога да спомена, че жената пред мен вадеше въшки от главата на сладкото си момиченце, пукаше ги с нокът и ги хвърляше на земята. Аз бях нахлупила здраво капелата и дори учителският ми инстинкт да общувам с деца бе здраво заключен. Боби беше по-спокоен, защото в неговия оредял парк въшка трудно ще се изгуби, но аз бях си вързала шала на носа и очите, хем да изглеждам по-страшна и хлъзгава за местообитание, хем да се предпазя от невъобразимото замърсяване на въздуха докато излезем от големия град. 

Един малък шрих към замърсяването е, че пред нас се движеше камион за боклук, непокрит, всички боклуци летяха около автобуса и се връщаха по местата си. Наистина местата си, защото тук мястото на боклука е на улицата. Кошчета за боклук няма, кофи няма, всички го изсипват на улицата, плъховете са с размерите на зайци, вчера видяхме един риж плъх и основните хигиенисти са кравите, които първо го препикават обилно, а после го хапват. "Как оцеляваме тогава?" - ами просто гледаме да не забелязваме. Малко е трудно като гледаш как след като изхлузят чехлите, мъжете нежно се почесват по ходилата си, по мъжествеността си, какъв цвят са дрехите на шофьорите на рикши - мръсно сивозелено с отенъци на кафяво. Най-интересното е, обаче, че не миришат. Може би нямат потни жлези. Ние се пропиваме от родна бедежейска миризма и където и да замръкнем, перем около час и търкаме кожа още толкова.

И така, най-после равнинният релеф е сменен с леко планински и пред нас се показват седемте хълма - тялото на полегналата змия Адисеша, върху която медитирал Пазителят на света - бог Вишну. Тук, в малкото градче Тирумала, щата Андхра Прадеш сме и ние - неуморните търсачи на емоции, съпровождани от чудесния ни нов приятел Антони - момче от групата на Сару - Агни, барабанист, дете на улицата, израсъл в сиропиталища, но станал чудесен млад мъж, който говори приличен английски, помага ни във всичко и превежда на местния тамилски език, произлязъл от племето на дравидите.

В Индия е нa модa Комунизмът! Опитaх се дa им обясня, че е кaто богинятa Кaли, която не прощaвa нa живите, но кaто видях кaк тъмночерният продaвaч нaвивa гердaн нa пaлецa нa крaкa си, рaзбрaх, че имa още много сол дa се яде!