Черният Рицар, Торбалан и специалните числа

Един рицар да срещна във Валета, да си направя селфи с него, макар и малък, и после да разбера, че и той бил ... призрак.

Призракът на Черния Рицар
Орденът на Свети Йоан владее Малта като свой дом повече от 300 години, така че някои хора не искат да си тръгват. Един от тях е Призракът на Великия Майстор Мануел де Вилиена, който заповядал да построят крепост, но не успял да я види довършена и затова още се навърта наоколо. Например след бомбардировките на Втората Световна или през 80те, когато криптата пустеела.

Изводът: Не оставяй днешната работа за утре, че току виж си почнал да минаваш през стени.

Малтийският Торбалан

И тук го има. Обикаля с чувал по улиците и събира непослушните деца, за да ги продаде за роби. Казват му Сарангу. Май е дошъл от Испания, защото там се казва "El hombre del saco"".

Седмата Сибила

Сибилите са жени-предсказателки. Те нямат възраст, а трупат мъдрост през вековете. Вярва се, че Седмата Сибила била еврейка и живеела в Малта. Казвала се Ситасбрила и превъзхождала всички други по търпение, мъдрост и сила. Основните и знания били в областта на лечението на нелечими болести. Един ден проявила благородството да запише всичките си знания в дванадесет големи книги. Царят искал да ги купи, но решил, че предложената му цена е твърде висока. Разгневена, Пророчицата изгорила девет от книгите и оставила само три, в които са скрити най-големите тайни на знанието си. 
Казват, че е жива и досега, че на всеки тридесет години приема образа на осемнадесет годишна девойка.

Осмият брат

Нашата приказка за Тримата братя и златната ябълка е променена от малтийския фолклор до числото осем. Отново има ламя - огнедишащ Дракон, но този път той погълнал и седемте братя, които се изправили насреща му. Осмият брат бил заченат от сълзите на майка си. Още от малък се отличавал с мъдрост и интелект. Казвал се Пиетру Лагриманти. Най-мощното му оръжие било огромен чук, с който разбил подземното царство на чудовишето и го направил на пух и прах.

Шест причини да посетите Малта спешно и една да си останете вкъщи.

1. Местата свършват.

И без това тук вече е пълно с българи. Особено в квартала, в който съм отседнала в Залива на Свети Павел - прекрасен крайбрежен район. Българи и сърби. И казват, че всичките работят. Ама май и не се преработват. Защото ги виждам и по барчетата и с бебешки колички. Малта е на второ място в Европа по ниво на ниска безработица след Германия.

2. Британският английски.
Няма нужда да ходите до скъпа Англия да учите език, аз например се надявам да доведа Вистянчета в Малта. И английският не е какъв да е, ами колониален английски, от онзи, който се говори в двора на Елизабет. Днес в бакалията се сблъсках с един дядо, той почна да ми се извинява и имах, чувството, че принц Чарлз е насреща ми. 

3. Цената и спокойствието на живота.
Без да е скъпа европейска дестинация извън активния сезон, Малта е финансово поносима, Уизеър засега държат ниски цени, има много възможности за евтино настаняване, транспортът до всяка тачка на острова е неизменните 1.50 евро.

4. Хората
Пет човека познавам на този остров и петте ми предложиха сами да споделят гостоприемството си. Чувствам се непрекъснато сред слънчеви и позитивни хора, които макар и нагледали се на туристи, продължават да бъдат себе си.

5. Разнообразието. На площ по-малка от София има 84 градчета, и същото число, умножено по осемдесет културни паметници и своеобразия.

6. Природата, културата, историята и храната. Слагам ги в едно, защото са необятни.

Enjoy www.tonionthemove.blogspot.com

Защо да се останете вкъщи ли: защото East or West, Home is Best! 

В почит към Слънцето

Малта е остров. От единия му край Слънцето изплува от водите, в другия се гмурка.
Островът няма вода. Единствено дъждът пълни кладенците и подземните каверни.
Има само камъни. Море. И риба.

И как в центъра на тази сцена да не поставиш Негово Величество Слънцето! Как да не го провъзгласиш за Върховен Жрец на Богинята Майка. Как да не му построиш величествен храм. И да принасяш жертвите си в дните, в които Богът огрява Светая Светих на храма ти.

Никога не ще разберем коя е цивилизацията, построила величествените куполи на храмовете Mnajdra в южната част на острова. Ще знаем само, че са били отлични астролози. И в трите специални дни на Слънчевото Равноденствие и Слънцестоене, магичният лъч се прониквал през свещенното отверстие и е осветявал олтара. Знаем още, че храмът е бил построен като утробата на жена, знаем, че жената е пищна и надарена с телеса, знаем, че толкова не знаем...

Това не пречи да усещаме магията. На бледорозовия камък и сиянието на топлина, спокойствие и хармония. На акустиката, отекваща в стените му. На транса на синевата, сляла в едно море и небе и Островът - шапка на потънал гигант, в центъра на прозореца му. На хилядите малки точици, с които са шарели камъка, може би да отброят звездите.

Всеки миг от това преживяване си струва. Дори и четириизмерното шоу в модерния салон след това. Тръгваш си от това вълшебно място по-умиротворен от всякога. И благодарен.

И продължаваш да мислиш за Богинята. Астарте. На нейно име е и английската дума за Великден - Easter. В нейна чест се правят традиционните малтийски сладки - фриголи - във формата на натежала жена с червено яйце в с центъра си. Символът и - кръг, долепен до полумесец украсява местния хляб. И в нейна чест се украсяват домовете. Защото се вярва, че няколко дни преди Новата година, Богинята минава по улиците, предрешена като стара жена и проверява дали домът е сияен и ухаещ. С това печелиш благоразположението и.

Разбира се, култът към Майката преминава в Богородица. Всяка къща е пазена от неин релеф, църквите в нейна чест са безчет. Но най-интересното за мен бе да науча, че на същата почит тук е и майка и - Света Ана и че дори малтийската дума за Млечен път е Млякото на Ана.

Слънце, плодородие, красота и женска сила. Има ли повече? О, Соле Мио!!!

Шарените суеверия на един шарен свят

Първо да дефинирам "шарен". На площ, малко повече от Варна, с население по-малко от Варна, живеят едни хора в повече от 84 града, градчета и селца. Отделно, в автобуса можеш да чуеш поне седем чужди езика едновременно. Всички малтийци освен родния си език, който е сроден с арабския - арабите ги разбират, но те тях трудно, говорят брилянтно английски, 90% говорят италиански, особено като се карат, минават на сицилианско наречие, когато нещата излязат от контрол. И задължително учат друг език в училище.

Но това далеч не е всичко. Всяко село си има диалект - повечето думи са сродни, но произношението толкова различно, че не се разбират. А селата са ако не на 200 метра, на 20 метра едно от друго.

И това не е всичко - всеки човек от селото си има прякор. Ако трябва да потърсиш някого по лично име и фамилия, забрави. Но, ако кажеш Парашута - защото прабабата през Първата Световна видяла парашут и почнала да вика "Парашут!" или пък "Дребньото", защото прадядото бил тапишон, веднага местният джипиес ще проработи и ще бъдеш доставен до човека. Прякорите се онаследяват по-мъжка линия, Така че, желаем ти късмет, ако искаш да тренираш волейбол и прадядо ти е бил "Дребньото".

И това не е всичко. Дори и най-малкото село има поне два квартала и всеки квартал си има собствен оркестър. Двата оркестъра свирят на различни празници, всеки в собствената си държава и е въпрос на чест, кой ще събере повече публика.

Добре де, какво може да обедини тези хора освен славната история, патриотизма, и фактът, че всички обитават един и същ остров. Суеверията!

Едни приятели ми споделиха, че до поколението на родителите им в селата им имало семейства, които нямали деца, защото не знаели как да ги направят. Прабабата на моя приятелка отишла при свещеника да я обучи какво да прави с мъжа си, а той и казал вълшебната формула "Прави всичко, което иска от теб мъжа ти!" И като осъмнала след девет месеца с бебе, прабабата отишла да се кара на свещеника, че това не и го бил казал. На  друг приятел майката починала от рак, като бил на четири години, но той разбрал името на болестта и чак като станал на 22. Дотогава тази дума не се произнасяла.

И ако тези ви се виждат твърде специфични, да минем на универсалните. Всяко село си има местна вещица. Това обикновено е нарочена жена, покрай която непременно минаваш като си държиш ръката с показалец и кутре надолу - същият жест като рогоносец в Италианско, но тук за предпазване от уроки- Необходимо ли е да казвам, че и на мен ми се случи да видя местната вещица в селото на приятеля, който ме разхождаше с колата си. Зловеща бабичка със сини като езера очи. Седи пред къщата и наблюдава улицата като регулировчик. По-интересната част бе, че и тя ме видя в колата му. Излезе вече жълтият вестник.

И сега - Окото. Озирис е навсякъде в този свят. Има го на лодките като талисман, виси на всяка къща. Най-са страшни синеоките госпожици, ако погледнат някого, веднага трябва да наостриш пръстите, уроки се гонят ежедневно с горене на маслинови листа и под стълбището на къщата непременно е скрита статуя на турчин. Да напомня за турчина-роб, който е слугувал на фамилията до гроб в резултат на рицарските побели. Да не говорим за бравите....

Кой знае колко неща изпускам! Как да се оправиш сред толкова хора и народи в земя, по-малка от София.

Случайни мисли по случайни улици

За властта на превода
Когато Сюлейман Великолепни преговарял с Рицарите Хоспиталиери за условията за капитулация на един от градовете им, казал, че дава гаранции, че ще пощади всички elderly, в превод - стари хора, естествено, защото не стават за робския пазар. Дали на преводача така му се е искало, дали така е казал или главнокомандващият така е разбрал не знаем, но те разбрали elders - старейшини. Естествено, изводът е - не предполагай, да не ти хвръкне главата.

Светците са изпълнявали съвсем специализирани медицински услуги
Един от основните олтари в малката,свещена за Хоспиталиерите църквичка на връх Свети Елмо е посветен на Свети Либорий. Върху книгите, които светецът държи, има поставени пет камъка. Те, говорят вярващите, били лого на медицинската му услуга да лекува камъни в жлъчката.

Няма нищо случайно

Първата вечер в Малта- втори февруари, излязох да се поразходя на кея и се зачетох в статии за символиката на този ден. Оказа се, че освен Петльов ден и празник на мъжката сила, денят с двете двойки е и главен келтски празник, с който мистичният народ почитал трите лица на Богинята Майка, палел огньове и поставял дарове на извори, за да засили енергията на стоплящата се природа. В Америка пък на този ден от дупката си излиза мармонтът Фил, който в зависимост от това дали ще види сянката си, прогнозирал ранна пролет или дълга зима. В Малта на този ден излизали Мецаните. Събудени от дългия сън в подземното царство на мрака, Мецаните се раздвижвали и подавали муцуна от хралупата. Ако се върнели да спят, зимата ще е дълга явно.

Но, ако си имал неблагоразумността да се разхождаш, като мен, на кея например, можело и да те отвлекат. Е, най-забавното в тази история бе, че Малтийските мецани излизали само на едно място и то бе точно това, в което аз кротко си седях на пейка да гледам залеза - квартала Буджиба, за който легендите говорят, че имал директна шахта към Подземното царство и затова бил внимателно бранен от лъв и мечка. Тук магнетизмът бил толкова силен, че привличал желязото в кръвта на обитателите си и те не можели да се отделят от него. Под земята се криели големи богатства, но тежко му на този, който се решил да надникне.

Добре де, Мис Тони, стани от желязната пейка тогава и си дръж носа далеч от богатствата. Търси ги само на повърхността. И там не са малко, все пак.

Преходът. По католическо - магически.

Това е дълга история. В началото съм, не зная дали ще стигна до средата или дори донякъде, но ме вълнува. Намирам постоянно подсказки за повече решения, информацията се нарежда в редички и всичко води към ... другата ми професия - Хелоуинската.

Започна с черепите, които си срещах тук там в Неапол. Ех, казвах си, много ги е страх от смъртта тези мафиоти и започнах да чета. Междувременно изследвах и информацията за ритуалите за втечняване на кръвта на Свети Дженаро - покровителят на града под Везувий, в който всеки втори мъж носи неговото име. Премина през странния ритуал с неаполитанските цигани, който ме завари втрещена и изгубена на улицата. Сега продължава с черепите, които украсяват всяка църква в Малта. Откъде толкова много черепи, питам се.

Отговорът е един - от Чистилището. В Неапол има много разпространен култ - жени на преклонна възраст осиновяват черепи от гробището Фонтанело - гробище на бездомниците и непотърсените и църквата Санта Мария Пургаторио. Правят им къщички и започват да ги мият, мажат с благовония, да им приказват, с една дума ... да ги глезят. В замяна им искат услуги - основната е да познаят числата от толкова популярната в тази част на Ботуша Томбола. "Добре де, спиритуалистки си имаме и ние, но без такива сатанински ритуали", мисля си, докато не разбирам, че не само това, но и в църквите на града имало заровени най-малко 170 бутилки с кръв, която си се размразявала от време на време, също като тази на Свети Дженаро. Леле, стана опасно, тук Хелоуинът е на сериозно, ослушвам се и си мисля, добре де, къде е Светата Църква? Тази, която забранява разводите, Мадона, хомосексуалните и какво ли не.

Сигурно е от вулкана и от сярата, казвам си. Все пак - да живееш в котел не е лесно. Да, но ето и в Малта, Чистилището е почитано с все сили - вярва се, че в преходния период между световете, духовете все още са сред нас и трябва да се грижим за тях - затова малтийците поливали вода на земята, досущ като нас, да облекчели съдбата на тези, които се пържат. Интересното, обаче, е че и тук няма безплатен обяд. Докато ние се грижим за тях и те се грижили за нас, казват ни разни работи, говорят малтийците.

Във Валета имало три най-известни призрачни госпожици - Дамата в сиво - любовница на някакъв испански капитан, която се хвърлила от Форт Д Анджело, отблъсната от срещата със съпругата му, Дамата в синьо - невинна девойка, племенница на известен рицар, скочила от прозореца, за да не я омъжат насилствено и Дамата в бяло, която се явява на лунна светлина в Гозо. Затова аз бързам да заявя, че съм и ще продължавам да бъда Дамата в пъстро, ако някой не ме е забелязал.

Но най-интересна е историята, случила се в началото на 20 век във Валета. Двама офицери си вървели по улицата и девойка в елегантна, копринена черна рокля ги помолила да и помогнат да си отключи вратата, защото се заключила отвън. Те влезли през прозореца, отключили, тя ги почерпила чай, но на тръгване единият си забравил табакерата. Когато се върнал да си я вземе на другия ден, къщата била истинска развалина, потънала в прах и паяжина, на масата си го чакала табакерата и на прашния под се виждали стъпките на двамата офицери.

 „. А в този град-държава, с толкова пролята кръв, има толкова много изоставени къщи!

Бравите не са това, което са. В Малта.

Няма нужда да ходиш в музей на археологията или изящните изкуства. Разходи се по улиците на Мдина и Валета. И разглеждай ... брави.

Досега имах хоби да снимам врати. Обичам символиката на вратата - като портал между профанното пространство на улицата и сакралното пространство на дома. Като вход към друг свят. Като заявление за индивидуалност. Обичам да украсявам вратата на дома си, я с коледен, я с друг венец, да замаскирам символчета и амулетчета в нея. Но винаги съм го правила интуитивно.

А тук това е цяла религия. Разбира се, отново през Римляните, но всъщност много по-назад. Историята тръгва от Духовете - пазители - Лари. Смятат ги за деца на Хермес - странни създания, които придобиват различна форма, но винаги имат една задача - да пазят дома от зли очи, нечестиви гости или просто - свои колеги. В Помпей всяка римска вила и най-простата къща дори си има олтар на Ларите - често на него на пиедестал е стояло яйце, бранено от две змии. Смятало се, че какъвто и дух да влезе в къщата ти, първото, което ще забележи ще е яйцето, ще си го хапне и беж обратно. Дали е за нахранване, дали е енергийна граната яйцето не зная, но се чудих и се дивях на богатата образност на семейните олтари.

Докато не дойдох ... в Малта. Тук видях много неща. Но забелязах бравите. В началото си мислех, че са само признак на богатство и престиж. По бравите посрещат ... После, започнах да чета. И разбрах защо повечето брави са месингови делфини. Не, това не е украса. Делфинът се счита за мощен дух, разпознаващ отлично и отблъскващ лошите сили.

Още в древните еврейски текстове - в Талмуда е казано, че тези риби са недосегаеми за въздействието на злите сили - и досега сефрадитските евреи правят амулети с делфини. Скоро също ми попадна статия, че някои риби имат невероятното свойство да стават невидими, заради огледалния ефект на люспите си спрямо слънчевата светлина. А джиновете се отблъсквали с огледало.

Огледалото било мощен меч за притегляне на енергия, защото суетата надделявала над здравия разум, пелената на бариерата ставала по-тънка и човек ставал подвластен на джина. Затова в повечето малтийски домове плашели децата с огледала, огледалата били забранени. А какво да кажем ние с нашата суета и фейсбук, мисли си моето подвластно на публичността съзнание.

Добре, че поне имам много Делфини наоколо. Около нас. Да ни пазят, подсмихвам се "под мустак" и продължавам да снимам ... брави.