А сега завъртете калейдоскопа и напълнете тази картина с милиони цветни стъкълца. Във всички посоки, по върховете даже. Огласете със звънлив детски смях и ромолящи женски гласове, напълнете с къщички и пътечки и това вече е Непал! Стъкълцата са хората.
Всеки от тях е отделен калейдоскоп от други шарени стъкълца. Толкова пъстри дрехи, толкова широки усмивки, толкова топлина и спокойствие, колкото са песъчинките на океанското дъно или --- зрънцата ориз в купичките на децата около мен.
Да, тук сме ние с Боби. Около нас 22 деца пеят, играят и ни държат непрекъснато за ръцете. "Sister, where is your brother" - така търсят Боби, когато отиде да си полегне. И не мислете, че тези дечица приличат на нашите деца от домове и защитени жилища. Ама никак не приличат. Защото никое никого не удря, не дразни, не закача. Дори и най-малките знаят да пишат на непалски и английски, можеш да се разбереш спокойно на английски за основни неща с тях. И постоянно пеят. Всичко е песен. Пеят като играят, пеят преди вечеря, пеят като тръгват на училище.
Нито едно от тези момиченца няма родители. Едно, най-слабичкото и най-шугавото е било оставено на бунището като било на три годинки и тежало пет килограма. Няколко седмици само се хранело с каквото намери оттам. После го прибрал Бимал, но понеже било недохранено, било много трудно да го накарат да се храни. Стомахчето му се свило. И сега не може да яде по много. Пръстчетата му са изкривени и ръчичките и крачетата слаби като клечки. Но това е единственият му проблем. Във всичко друго Алиша е най-голямата отличничка, рисува, чете, говори английски.
И като нея има още 21. За всяко ще разкажа поотделно, защото всяка една история е трагичен филм с щастлив край. Само да кажа за една от каките - иска да стане лекар. Тя е от тези, които са намерени да се хранят със зрънца ориз до един храм. Днес имаше да пише съчинение на тема Define Love in 100 words. И проект за Мартин Лутър Кинг. И двете ми изпълниха сърцето, костния мозък, косите ми настръхнаха. От дълбочината на думите. От начина на изразяване. На английски.
И още едно нещо - малкото момиченце, което снощи така пламенно мълвеше вечерната си молитва със затворени очи в продължение на повече от половин час, че ние с Боби се качихме в стаята и малко си поплакахме с думите, "Амин! Дано всичко, което иска това дете да се сбъдне!"
Дано всеки ден да придобие цветовете на Непалския калейдоскоп, защото щастие е да те посрещат с усмивка, щастие е да виждаш радостта в дрехите на жените, щастие е да ядеш здравословна и балансирана храна, щастие е да си сред благородни хора.
Ние сме истински щастливи! А колко още предстои!
,
Няма коментари:
Публикуване на коментар