Вече споделих мечтата си да надзърна във Веселото Гробище в Марамуреш, Румъния. Е, и я осъществих. Мислех си, че ще пътувам към страховете си, към себе си, към тайните си. Всъщност, пак запътувах към мечтите си.
Защото видях разковничето на тази магия.
Това е едно малко селско гробище. Каменните легла са на милиметри едно от друго, толкова е търсено. Над всяко има комикс книжка. Във формата на кръст. Богато украсена в цветове. С фигурата на главния герой в действие. И неговия едноличен разказ за дирята, която е оставил.
На мъжа, който разказва как строил къщи и колко хора живеят сега в тях. На момичето, оставено от родителите си, което излязло на улицата да припечелва, но се надява, поне чрез смъртта си да е влязло в сърцата им. На жената, останала вдовица млада и нивга вече не видяла мъж, която намирала утеха в своя стан. На момиченцето, блъснато на пътя, но запечатало на надгробната си плоча колата и номера на своя убиец. На мъжа с едното ухо, за който се говорело, че му го отрязали, защото си врял носа, там където не му е работа. И толкова много други.
Единни в многообразието. Издялани от един резбар, лицата на повечето хора си приличат, облечени са в народни носии, рядко ще срещнеш портрет в униформа, повечето жени носят забрадки на главите си, мъжете са предимно тъмнокоси и мустакати. Някои кръстове са загубили цветовете си с времето, други явно се пребоядисват честичко и цветовете на комикса стават все по-ярки.
Ярки. А не е ли това светлината, която искаме да оставим след себе си. И не е ли това един от начините да променим света. Един човек решил да пробва и да го направи. Почнал е да създава, вплитайки в едно наивна поезия, трогателна живопис и умело резбарство.
И е променил света. Създал мода, тренд, практика. Доста устойчива, по всичко изглежда. Сега това малко селско гробище е една от най-посещаваните забележителности в страната. Но преди всичко, е променил Нагласата! Че ...
По делата им ще ги познаете! Всъщност, вече ми се прави още повече!
Няма коментари:
Публикуване на коментар