Както сигурно сте забелязали, аз честичко сменям профилната си снимка --- И още по-честичко качвам снимки на други .... красоти, които съм срещнала по пътя. Време за дълбокомислена въздишка и цъкане.
Не, не е само суета. Просто е преклонение пред всеки миг на радост, който изживявам и който бързам да споделя с другите, преди да съм се взряла в следващия. Това е просто, защото много, ама много обичам живота.
И също толкова много ме е страх от смъртта. Имало е моменти, в които дори ме е страх панически. Страх ме е от тъгата на загубата. От недопускането на неосъществеността. От липсата.
А да имаш страхове не е куул, нали? И аз реших да се лекувам тези си страхове с ирония и насмешка. На рождения ми ден, Боби ме поздрави с "Ех, Тончо, Тончо! Повечето мина, по-малкото остана!". Майка ми стана на седемдесет и с радост заяви, че още само тридесет и остават до сто! Иронията в нашето семейство с "лопата да я ринеш", както казваше баба ми Мария. Но тя също и казваше "Аз гледам философски на нещата!" И за да загледам и аз философски, реших да тръгна по моя си начин - на пътешествие.
До едно гробище, ама не какво да е, ами Весело! Само на седемстотин километра разстояние. И както леля ми на сватбата ни каза "Вие на Мачу Пикчу да се бяхте оженили, по лесно щеше да е", не бързайте да казвате "Ех, Тончо, Тончо, ти чак там ли си избра!" Защото част от плана е и Обратно.
Защо е Весело? Ами защото всеки кръст е пикантна история, комикс или пиперлива клюка за местообитателя си. Например историята "Тук лежи свекърва ми. Беше болна три години. Ако беше боледувала само един ден повече, тук щях да лежа аз!". И всичко това от пъстро по-пъстро, от сочно, по-сочно. Нещо като един активен фейсбук на покойници. И хората го посещават, за да се посмеят.
Но, като всяко едно пътешествие, което Щурото Тони организирира, по-важно е пътуването, а не крайната цел. И затова нашето пътуване ще е странно. Няма да е планирано. Ще отидем на една автогара без дори да сме проверили прогнозата за времето. Ще вземем автобус уж в тази посока, но къде ще слезем, какво ще правим и как ще го правим, ще решим сами.
Пет условия: сменени поне пет превозни средства, най-много пет кила багаж, пет запознанства по пътя, пет пикантни истории за споделяне и за пет дни да сме се върнали.
Час на тръгване: 4 април, 6.30 сутринта на автогара Варна. Кой идва!
И за последно, един виц. Един човек се събудил с предчувствието, че точно днес ще мре. Споделил с приятелите си, а те го посъветвали да се изповяда. Отишъл при свещеника, споделил си и майчиното мляко, но на тръгване промърморил, че само един грях не посмял да сподели. "Кажи, човече, какъв е греха, всичко ще ти бъде опростнено!", увещавал го отчето. "Ами, изневерих на жена си, отче!", промърморил нашият. "А, това ли било, само кажи с коя и ше си опростен! Да не е с Червенокосата Сюзън от Пето Авеню?" "О, не", възкликнал кандидат-покойникът. "Как с нея?!" "Ааааа, тогава да не е русата Мери от Десето?", продължил да го разпитва падрето. "И с нея не е ..."
Мъчил го, мъчил го, не си признал, излязъл зачервен и разгорещен и казал на приятелите си "Хайде да ходим да се забавляваме!" "Ама, какво стана, нали щеше да мреш?", попитали го те. "Всичко ли му каза?"
"Аз не му казах, ама той какви идеи ми даде!", потрил доволно ръце опростеният.
И така, за идеите отиваме! Ще гледаме да се и върнем!
Няма коментари:
Публикуване на коментар