Разхождаме се с приятелка. Току що сме отишли на Мадарския конник, всичко е раззеленено, птичките и пчеличките шеметно се нижат около току-що разпъпилите глухарчета, маргаритки, треви. Душата ти пее! Приятелката ми е силно ангажирана с прабългарски бойни изкуства. Аз, като недостоен плужек, търся начин да се усамотя на слънчице и да се припичам царски.
Намирам една скала, която има странни стъпала нагоре към плоския си като тепсия връх. По-късно, за нуждите на разказа, ще споделя, че била жертвена скала и там имало път нагоре, но не надолу. Е, аз пък намерих и двата. Поизлежавах се, поумувах си и тръгнах да слизам. Опиянена от пролетно щастие. Толкова тучно зелено бе всичко наоколо. Така ми се дояде ... зеленинка.
Тръгнахме по пътечката и аз, като изпаднала в пристъп на булимия коза, жадно поглъщах зеленината и си представях как ще си я хапна скоро на салатка, с ракийка и всичките му необходими мурафети. Докато не видях ... Лапада!
Ами да! Лапад! Толкова обичам Лапад! Нахвърлих се стръвно, откъснах едно парче и Лап - Лапнах Лапада! Ей така, да го пробвам. Див лапад ще е сигурно! И разбрах, че ако нещо е диво, то не е лападът....
Ами фантазията ми. В един миг устата ми се вдърви. Хранопроводът ми се парализира. "Тоооо май не биооо уапад", избоботих, докато две жени смаяно ме гледаха, погълнала листото. "А, ама, Тони, ти изяде ли го?" "Сдъвкааах гооо и гооо глътнах! Какво е тоаа?" "А, ами то имало едно змийче в него!" Оказа се, че едната от жените е биолог и дълбокомислено заяви, че това не е лапад, ами ... Змийска хурка. Леле, като е змийска, май малко е отровна, нали.
Даа, не върви да се обадя на Бърза помощ от Мадара и да кажа "Извинете, сдъвках един лапад, кога се очаква да се спомина?". Не върви и на майка ми се се обадя и да помоля да се информира в интернет бързо ли се умира от Змийска хурка. Остава да чакам. Приятелката ми учтиво предложи да ми пробие трахеята с химикалка, ако почна да се задушавам.
И така, отровна била хурката, ама не достатъчно, за да ме свали. Просто да парализира вътрешностите ми, било от страх, било от билето си поне за два дни.
И така, не бъдете на Зърнена Диета- "да хапнеш всичко, което зърнеш", цитат от друга смаяна приятелка, нито пък Лапайте Лапад като моя милост.
Просто стойте от безопасната страна на зеленото! За всеки случай!
Няма коментари:
Публикуване на коментар