Като всеки уважаващ себе си suspense, и този започва горе-долу нормално. Качват се две ентусиастки - Роси и Тони, в средна и близка до средната възраст в миризливо превозно средство, наречено трансевропейски автобус, заизвиват едни лакардии, не могат да се надприказват. По едно време автобусът спира за малко, Роси става, ръкомаха разпалено и ... изчезва между седалките. В цял ръст изчезва. И докато камерата я е заснимала вертикално, сега я снима хоризонтално. Тони полита към нея, но вече е късно, Роси пъшка между седалките. "Край с пътешествието", мисли си Тони, но Роси най-небрежно отърсва праха от бедрата и раменете си и казва, "Докъде бях стигнала ...".
Следваща сцена - румънски нощен влак. Пътниците са обект на щателна проверка за идентичност. Е, като във всяка история с неочакван обрат, тук пък се оказва, че само първото име на Роси съвпада с документа. Нито е Бърдарска, нито Попбърдарска. Но Роси уверено се тупа по гърдите "Аз, аз", кондукторът инспектира дълго време снимката, за да се увери, че такава хубавица друг път няма да срещне и я пуска да преспи във влака му.
Действието започва да се развива стремително напред. Със същата скорост се разцепва и ципът на раницата на Роси. Тя, обаче, си поръчва млад мъж да я чака на гарата с пет, забележете, пет големи безопасни. Младият мъж, разбира се е там, но безопасните не са пет, а цели петдесет и той, разбира се, чака безропотно повече от час, за да ги посрещне.
Бърз fast forward и вече двете магьосници са посетили мечтата на живота си - Веселото Гробище и са на път да се връщат. На път, буквално. Чакат и спират коли. Роси си мисли, че в стопа е като в живота, веднага ти се връзват, и започва силно да страда, че са ни отминали. Нее, Роси, не се тревожи, успокоява я Тони, и нашият ред ще дойде. Правят лесна магийка от типа на "Ако тази кола не спре, ей тази кокошка ще се превърне в реактивен самолет". Колата не спира, кокошката вече е изчезнала, но файда никаква. И тогава Тони вдига опитен палец нагоре и .... скърц .... пред тях набива спирачки един Поп.
Поп във ван.
Носи топъл хляб. Попхлебарова кима одобрително.Отваря вратата - да ама седалката сал една. Набутва безцеремонно дупето на спътницата си, после възкачва и своето. "Да, де но седалката е една", възкликва божият служител. "Болгар, болгар", отговаря му Роси и къде да ходиш "И двете, дядо попе".
При споделяне на английски за приключенията после, Тони споменава Роси и hitch-hike. Опитното журналистическо ухо, обаче, разпознава думата Inch High и пита многозначително "Тони, аз вярно, че съм нисичка, но защо да съм детектив?".
И сега - драматичната развръзка. Магьосниците чакат на гара румънски влак с нормално балканско закъснение. Роси придиря да чакат на перона, а Тони учтиво и обяснява, че е фокусирала букурещки интелигент и щом като той тръгне, те ще го последват. Интелигентът е млад костюмар с лаптоп, от онази възрастова група, която Роси най тачи.
Отиват на перона, идва пичът, качват се във вагона, качва се и той, влизат в купето, влиза и той. Сяда. До Роси. Откачалките са избухнали в неистов смях. Хилят се като четвъртокласнички дълго време, обсъждат младежа и стратегия за опознаването му. Най-сетне Тони казва., че не говори английски и ще стои в тоалетната, докато тя го свали. Секунда по-късно чува, как кънти звънлив смях, връща се и Роси вече разказва притча.
И после става човекът, сваля куфар, вади тога и почва да облича Заподозряната. После я закопчава нежно, откопчава я, съблича я.Тя му обяснява, че правят магии и са го призовали...
Красавецът и той разплита магията около себе си и раздава тлъста адвокатска визитка с гравиран надпис Magic Law Circle.
Финалът е леко банален - въшливият трансевропейски автобус на тръгване се е превърнал в тъмносин мерцедес на връщане, кочияшът чака нетърпеливо на гарата, феите се качват и дий ... магията се в облак вий!
Няма коментари:
Публикуване на коментар