Набитото ми учителско око е виждало какво ли не!
Пускало е горчива сълза, когато едно дете от пети клас написа числото 50 само с пет букви и Й в средата ... Ако все още се чудите как, вижте отговора в края на текста.
Не е мигвало, когато всяка първа бележка на врата на магазин е пренебрегвала пълния член и тържествено е заявявала "Магазина отваря ...".
Претръпнало е от неточна пунктуация, кой-кого, шестици, четворки и други нововъведения.
Преди два дни, обаче, се изцъкли пред получено мотивационно писмо на студентка в специалност Менеджент, която настояваше да Допренесе да Приоткрием себе си в Сатрудничество.
Свикнала съм да работя с хора, които не могат да пишат правилно. Това ми е професията. Възхищавам се на младежи, които не са имали шанса да получат добро образование, но молят за проверка на всеки текст преди да го публикуват или най-малкото, активно ползват коригиращи правописа програми. Виждала съм хора, които нямат самочувствие да пишат правилно на английски и затова диктуват звукови съобщения на телефона си. Всичко това разбирам. И помагам, доколкото мога.
Но да изпратиш мотивационно писмо на родния си език с най-малко седем грешки на ред, някои от които дори от прескачане на клавиши и да кандидатстваш за работна позиция, не приемам. Не разбирам самочувствието да изредиш логата на поне дванадесет престижни фирми, които са ти партньори под подписа си и разпалено да твърдиш, че владееш два чужди езика.
Защото тогава шансът да те забележат ще е ПЕЙСЕ на ПИЙСЕ.
Първото, защото няма да те забравят, а второто, защото ще те цитират.
Няма коментари:
Публикуване на коментар