След като вчера тържествено ми връчиха титлата ПопХамбарова, реших да направя:
Именник на Попхлебаровите имена и техните производни.
Да започнем с По-хлебарова ..."Не, госпожо, аз съм Най-Хлебарова!", възкликнах веднъж в бакалията.
Да се посмеем на трудностите, които чужденците срещат да произнесат ПофлебаРОва или както един сомалийски пират закова просто ПардаНова!
Да минем през Попхлебнева, Попдимитрова и дори Попхристова, които са слаба ракия в сравение с:
ПопКехлибарова и ПопЗлатарова, да живеят благородническите титли!
Най-великото попадение, обаче, бе един календар, който Мтел бяха решили да ми подарят като любим клиент. Всеки месец бе представен с колаж на фамилията ти, я като седалки на стадион, я като диря след самолет, я като древен папирус. Представете си тогава огромен самолет, на корпуса на който важно се мъти фамилията:
ПОПХЛЕБАЖНА!
Че съм, Блажна, блажна съм и съм и Важна, но с това изобретение вече съм и наистина Влажна!
И така, имам щастието да нося фамилията на Бояновия род, в който единият дядо бил хлебар, а синът му станал владика. И се родило името Попхлебарови. За щастие, само седем човека в България, разбирай и в света, имат това име. Комунистите се опитали да го променят, защото какви са тези попове, няма религия в комунизма, хайде само Хлебарови, че е по-работническо.
Ако отидем до Божи гроб, може и ХаджиПопХлебарови да станем.
А сега, за Попхлебаров десерт една История за Съвпадения с Висока степен на Вълшебност.
Бедни студентски години. Разхождаме се с Боби и Люси в Будапеща. Бащата на Боби е бил студент там и му е заръчал да направи непременно три неща: да яде гулаш, да отиде на опера и да слуша концерт на орган в катедралата. Гулаш отметнахме, вкусен, в операта нямаше как да влезем дори и в гълъбарника с цените на билетите там. Затова решихме да дадем последните си останали парички - по 17 евро на човек за билет за концерт за орган в Катедралата навръх Коледа.
Как разбрахме за органа, обаче? Ами просто, видяхме плакат, на който пишеше Бах и решхме, че щом пише Бах, няма как да е без орган. Да но, червейчето на съмнението се загнезди в главите ни докато чакахме да оползотворим инвестицията си и решихме все пак да попитаме унгарската баба, която вече ни беше продала билетите "Орган, йес?" - това бе нивото на комуникация с нея, за да получим отговора "А, орган, но!"
"Олеле, изгоряха ни паричките. Ами как да си ги върнем?", вайкаме се ние на входа на катедралата като бедни църковни мишоци, докато дами с кожени палта слизат от тежки лимузини и влизат за концерта. Бабата е непреклонна, билети не връща. В този момент, тежката кадифена завеса на входа се повдига и из нея се появява снажен български поп с черно расо и килимявка, за да ни изуми с баритон "Как мога да помогна на сънародниците си?"
Какво се случи по-нататък и как се червихме, когато попът реши да помоли архиепископа за съдействие да върнат билети на мизерните студенти няма да разказвам ... разгеле, върнаха ни паричките. И дойде момента да се запознаем с нашия "избавител".
И сега настъпва кулминацията! Попът протяга ръка към Боби и казва "Поп Хлебаров, приятно ми е!. Боби, изумен стиска ръката и казва "Попхлебаров" "Ама аз съм Поп Хлебаров", натъртва попът. "Аз пък съм Попхлебаров", заеква Боби.
И така - срещнахме Поп Хлебаров от село Българево в Будапеща, не слушахме Бах, но
... и аз там бях и аз видях!
Няма коментари:
Публикуване на коментар