Седем дни в Тибет - Ден 2

Нощта е минала трудно. Безплатният китайски доктор на рецепция е безплатен, но хапчетата му не. Веднага след разходката на улицата, кръвното ми беше 160 на 100, пулсът като на разгонена кобила и главата смазващо раздута. Явно все пак имам мозък, щом като страда за кислород, смеех се аз, но докторът ме гледаше с онази търговска тревожност, която ще рече "Ей тука в тези хартийки съм завил едни хапченца за височинна болест. Купете си ги, защото иначе не гарантирам. Купете си и кислородче, дишайте си честичко, и ако свърши пак си купете. Утре пак елате, може още хапченца да ви увия в хартийка". Какво да правиш - страх лозе пази, купихме хапчетата и кислородчето, легнахме си уж да спим, а то - стрес, леле боже кой ни караше да се качваме толкова нависоко, как ще се справим утре с преходите, ами после като трябва да се качваме на 5000 метра, ще гушнем ли букетчето в Тибет.

Денят дойде и мечка страх, нас не страх, изнизахме се от хотела, натоварихме се на автобусчето заедно с шестима други височинно зашеметени туристи от Канада и Япония и се предадохме изцяло в ръцете на Сонан, тибетсткият гид, който всячески се постара с шегички и лични истории да раздвижи малкото останал кислород в мозъците ни. Казвал се Тенсинг Темпъл, първото му име било дадено от лламата, второто значело храм. Преди всички деца носели по две имена, едното дадено от лламата - тоест името на самия ллама, а второто - на деня от седмицата, в който бил роден - например Тенсинг Вторник. Това нямаше как да ме учуди, защото си спомних за Индонезия, в която всички момчета се казват Първи, Втори, Трети и Кетут. В Азия сме - личността не е това, което е, хората живеят и умират с еднакви имена, еднакви дрехи ... еднакви бащи.

За бащите стана дума. Сонан има пет бащи и една майка. От кой точно баща е само майка му знае. Но това са обичаите в Тибет - една жена има до пет съпруга. Или казано иначе - пет братя открадват една булка и си я делят през целия живот. Първо защо до пет. Първият син пази родителите и къщата. Вторият учи. Третият непременно става монах. Останалите двама копаят нивите. Ако се народят още мъжки, ги пращат в семейства без момчета - подаряват ги. И какво става. Съберат се братята, харесат си някое момиче и ей тъй изневиделица я откраднат. Няма уредени бракове, няма споразумения. Сватбата я правят след третия ден, защото момичето още било като подивяло първите три дни. След третия се кротвало и кандисвало да се жени. От кого са децата, никой не знае и не пита. Децата са общи. Какъв е графикът на другите задължения не посмях да питам. Просто потреперих от страх да не взема да се преродя в Тибет.

Ще кажем - варварство. Има си обаче логика - земята е малко, не бива да се разкъсва, животът е труден, мъжка сила трябва, в къщата всичко ще се нареди, само сговор да има. А какво става ако има само сестри. Ами тогава им пращат нечия друга мъжка рожба, че и той да се задоми и да гледа старите родители като изпоизкрадат дъщерите.Разводи има ли? Няма. А ти, Сонан женен ли си? Да, с брат ми имаме една жена. А тя доволна ли е. Да, аз ходя на работа, пък брат ми си стои в къщи и помага в гледането на децата. Ами не се ли карате? Как ще се караме, и двамата ни е страх от жената, тя е генералът вкъщи. Хмм, че то намирал му се колая значи? Ти да видиш!

Мозъкът ни вече явно доста е понабъбнал от кислород, защото и главоболието и световъртежа минаха, Сонан е увлекателен гид и автобусът вече ни е спрял пред първата спирка на културната ни обиколка - манастира Drepung/Оризова купчина - най-старият манастир в Тибет, домът на монасите от ордена на Жълтите шапки - Цонкапа, мястото, в което са погребани втория, третия и четвъртия Далай Ллама, докато петият Далай Ллама решава да измести политическия и религиозен център на тибетския будизъм в Потала.

Поредицата от ллами и мъдреци с жълти шапки се оказва непосилна за моя обеднял на кислород мозък. Опитвам се да запомня поне половината от думите на екскурзовода, но в сега мога да възпроизведа следното.

Стените на десетките сгради на манастира са толкова бели, защото всяка година се боядисват с мляко от як, примесено с вар. Жълтите сгради се боядисват с мляко и куркума и са за властта, тъмно червените се боядисват с някакво друго естествено багрило и са за духовенството. Прозорците са черни, за да привличат слънцето. Над всеки прозорец се поставят молитвени пердета, които гонят лоши духове, пазят и закрилят.

Тук се разстила най-голямата в Тибет молитвена тханка - избродирано върху коприна огромно платно, което се разпъва веднъж в годината в подножието на хълма с небесните погребения. През останалото време стои грижливо завито заедно със стотиците свитъци и книги в оранжеви копринени покривала.

Тибетците не ядат морска храна, защото отнемат живот. Един як може да нахрани много гърла и струва само един живот, а много скариди не могат да нахранят и едно гърло и струват много животи. Кучетата са свещени, защото се вярва, че могат да видят смъртта като образ до тялото преди да е настъпила. Една от вратите в манастира стои затворена 364 дни в годината и се отваря само в навечерието на Новата година, но дори и тогава никой, освен единият от тримата свещени ллами няма право да влиза в стаята към която води.

Купчината ориз се топи под краката ни, посоката е или нагоре или надолу, равно няма, явно адаптацията е по-лека, отколкото се тревожихме, вече можем да вървим с горе долу нормална крачка, добре поне, че е хладно, цветовете ни радват и привличат - всеки праг на врата, греда на прозорец или врата греят в радостни, ярки и топли тонове, изпъстрени с наивни детски рисунки на слънца, дракони и чудовища, които се плезят и пулят, а ние пъхтим насреща им като булдозери и си казваме - Боже, къде попаднахме!