Всъщност, той изобщо не беше Японец. Нищо, че майка му бе японка и го бе родила в Хаваи. Не беше и хаваец.
Беше шпионин. Според мен, която разбирам от шпиони колкото от зеленчукопроизводство. Наех го като учител по английски. И на втората седмица го метнах с нас в Пирин. Заедно с учениците му. Естествено се получи някак.
Това, което не беше естествено е, че той дойде на гарата с найлонова торбичка и чадър. Малка, прозрачна найлонова торбичка, в която носеще тениска, четка за зъби и едни гащи. Бенет, но ние отиваме на планина за една седмица. Виж раницата ми. Времето там се променя. Ти с тази торбичка ли? Да, имам и чадър. Ако времето се промени и завали. Но Бенет, там като вали, гърми и трещи. С чадър не може. Ще те утрепе гръм. А, няма страшно, то човек никога не знае какво му е писано. Ами и нас ще утрепе покрай теб. Виж за вас не знам.
И така, пет дни този човек си носеше торбичката по баира, переше си тениската и гащите, не вечеряше след шест часа, правеше по хиляди снимки на ден и бе неимоверно спокоен. Дори и като затрещя около Безбог. Тогава си отвори чадъра. Светкавиците падаха около нас, а той най-спокойно с чадърчето хоп-подскок от камък на камък.
Единственото, което успя да го смути малко, бе чалгата в кръчмата в Банско. Бяхме го сложили до тонколоната и гърмеше Лепа Брена. Тогава извади от торбичката тапи за уши. Тях не ги бяхме забелязали през прозрачното найлонче. Сложи си ги и се усмихна блажено.
После изчезна. След като се прибрахме, слава Богу. След няколко години някой спомена, че май се бил оженил в някакво русенско село. Е, шерше ла фам, казахме си, може да не е американец, хаваец или японец, ама поне ще е русИнец! Или шпионин на русенската граница, да работи по-ефективно и с румънските тайни служби, добавихме многозначително.
След няколко години се появи. Каза, че вече е открил самоличността си. Бил източноевропеец. Защо? Ами защото живял две години в Молдова, после обитавал къщи в около десетина румънски селца и завзел територия и в около десетина български по някаква програма за доброволчество, която ти дава подслон, ако вършиш градинарска работа. Така овършал Босилковци, Тетово, Зидарци, Враниловци, Върбица и Иван Вазово. Подслонявали го в някоя къща и той помагал. Я тук нещо бодне, я тук нещо дръпне. За зеленчуци иде реч. Преподавал английски онлайн и с това се издържал.
Най-драматичната му история била като се заселил при едни англичани - пенсионери на над седемдесет, които били friendenemy - превод другароврагове. В два дни от седмицата били любовници, в два се карали като куче и котка, в следващите два не си говорели, а в последния разпивали заедно. Без Бенет. Той ензим за алкохол няма. Открихме това в Банско след Лепа Брена. Да де, ама единият от тях тръгнал да си ходи за оня свят и дъщеря му решила да продаде къщата. Нашият човек се заселил в друга къща.
И сега идва черешката на тортата. Съседът му имал бял ван. Добре де, какво от това! Ами, предал го на полицията - служба Миграция. Защо ли? Ами защото точно по това време станаха терористичните актове в Лондон със същия бял ван като на съседа и Съседът се притеснил, че онзи дръпнатия, дето живее сам в къщата в края на селото, може би е терорист, ще му открадне вана и ще ходи в Лондон до трепе хората по улицата. Ей, тъй от Руси.
Къде е сега този герой на адаптацията не знам. Но се надявам някой ден отново да науча! И да не е от новините.
Няма коментари:
Публикуване на коментар