Но, Животът отново реши да я тества. Девет месеца по-късно, затвориха ресторанта и Момичето отново остана на улицата и тръгна да обикаля градове и ресторанти.
И тогава Животът реши да и подари Усмивка. Един англичанин с добро сърце, който бе идвал преди много години в сиропиталището в селото докато момичето бе малка, случайно я откри онлайн. Да, той и отвори собствения си Дом. Записа я на училище, помогна и да си оправи документите и я насочи към по-добра работа и заплащане.
Три месеца по-късно Слънчевото момиче вече имаше собствено пространство и много приятели. Работеше в супермаркет, пътуваше, опознаваше света. Ходеше на латино-танци, усмихваше се всеки ден и най-важното - вярваше, че Животът и зависи от нея самата.
Разбира се, тя не забрави своите братя по съдба. Покани на гости едно друго момче, което също само стъпи на краката си, показа му Лондон, запозна го с приятелите си. Иска да помага и на момичетата, които все още живеят в трудна среда, без родители, че животът им може да е такъв, какъвто решат Те самите! Не улицата! Не мъжете в живота им.
Аз познавам тази млада дама! Щастлива съм от всеки слънчев щрих в нейното ежедневие и се гордея да бъда нейна приятелка!
Този разказ е съставен изцяло по нейните думи.
The Sky is the Limit!
Няма коментари:
Публикуване на коментар