Виждали ли сте хепи хипи? Ами да.
А виждали ли сте хепи хипи, учителка в зряла възраст и с многоцветен международен имидж? Ами, да - на фейсбука на Мис Тони. Поства по сто снимки на ден.
А виждали ли сте хехи хипи, учителка, с много огромни мехури по краката от ухапване от бълхи? Която обаче продължава да катери хълмовете на циганското гето в търсене на корените на фламенкото, вечният извор на приключенската готовност или алхимичния камък на перфектния момент, запечатан на снимка.
Е, това вече съм аз.
Моята нова приключенска история нямаше да бъде същата, ако пак на същия крак, на който китайските алигатори комари бяха издълбали кладенци от неприятна слуз, сега не се бяха появили балони от техните събратя по свирепост - андалуските бълхи.
Не, не си помисляйте, че това е защото съм спала в гетото. Просто си наех скъпа квартира в престижен квартал с онзи портал, на който всички вече разчитаме, когато искаме да спим някъде на различно и евтино.
Е, мойто различно се оказа ... доста различно. Домакините ми бяха хипита, с расти, улични музиканти, момчето е соколар, момичето танцьорка. Ех, че интересно! Колко истории ще имам за разказване!
Да, ама двама души с две кучета. Това не го пишеше в обявата. Пишеше, че може да има някакви домашни любимци. Добре де, и аз имам коте. Ама две огромни улични кучета в малка квартира от две стаи.
Ок, обичам животни, хайде кучета, махайте се от моята стая, ще поспя малко. Наистина малко.
По средата на нощта се събудих от безобразно чесане. И седнах. Свърши спането.
На другата нощ седях седнала и будна цяла нощ в очакване на ново нападение.
И, да така се подредих, че куцук, куцук, фламенкото го гледах почесвайки се.
После си наех друга квартира. Този път икейска. С домакиня датчанка. И с голяма пералня. И баня.
И ... по белезите от пътешествието ще я познаете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар