Да спиш в чуждо легло, на непознати хора, в чужд дом, готов да приютява гости. В повечето случаи неочаквано оригинален, странен и по своему романтичен. В нашия случай - гълъбарник, с ръчно рисувани мебели от домакинята, с вана в стаята, вход откъм балкона, галерия от уникални съдове и невероятна гледка към покривите на града; И гугутки за съпровод.
Да пиеш кафе на уютно местенце, което има само три масички, направени от щайги, но сервира кафе, което можеш да намажеш на филия, унася те с прекрасна музика и слънчево момиче зад бара и ти предлага гарафа с вода и мандала за оцветяване, вече започната от друг. С хубави моливчета, грижливо подострени.
Да хапнеш геврек със сусам, геврек с тиквени семки, геврек с маково семе и какъв ли още не геврек и вторият ден, в който отидеш в същата фурна, усмихнатата продавачка да те познае и да ти даде бонус колаче. Да обядваш в кръчма със забит в камък меч на крал Артур, например, и сервитьорът, който не знае английски, да ти обясни, че второто е по-хубаво от първото, а третото - най-хубаво. Да вечеряш в молдовски ресторант и да пиеш местна крафт бира. Да си купиш бутилка вино за лека нощ, но да се окаже, че си избрал ликьор.
Да видиш интересна сграда с непознат надпис, да те поведат краката навътре и да попаднеш във най-вълшебната книжарница на четири етажа с уют на мечопухов дом, с меки фотьойли и бърз интернет и да започнеш да преписваш идеи за вдъхновение от хилядите игри, които намираш там. Шест часа. Да пиеш лимонада междувременно и да слушаш нежна музика, полегнал на дюшече до прозорчето в гълъбарника.
Да поскиташ по улиците, да надникнеш в някой дюкян, да помиришеш печено джоланче и да го поопиташ,да снимаш красиви стари къщи и удивителни нови фасади, да поразпиташ за някой друг странен паметник без шанс да узнаеш нещо повече от "маслинка, набодена на клечка за зъби", "нещо, свързано с революцията, ама не знам какво" и "ааа, ами и аз сега го забелязвам". Да присъстваш на служба в православна църква, където млади и стари са наистина вярващи и да се почувстваш като окъпан от благородната енергия на пеещите и тихият шепот на красивите икони.
И най-вече - да откривателстваш! Да си щастлив от находките, които сами си изровил в джунглата от възможности и да имаш чувството, че си си на мястото и пак искаш да се върнеш там.
Само на шест часа път от Варна. Столица, по-близка от нашата. Голям град с много хора. И с много находки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар