Камино - Дулсинея и шивачницата за ходила

Ден четвърти

Ето ни вече в Имението с мулетата – Мантила де лас Мулас. Никой и да не си помисля, че наистина става дума за мулета, а не за едни луди със самари, които никога не свършват, вървят винаги само в една посока, изпреварват се и пак се настигат, винаги се усмихват един на друг и си казват Буен Камино! 

Ние вече сме едни от тях, започнахме да опознаваме хората, с които се настигаме в албергите – вече свикнахме със загорелия грамаден германец, който прилича на викинг с кървясал поглед, гълта бира след бира, върви като тиранозавър и носи като слон, или с бабата и дядото испански хипита – бабата с прекрасна дълга, права, бяла коса, дядото – с дълъг мустак, къдрава коса и шавлив поглед , с няколкото рижави маратонски бегачи, с елегантните, побелели французи и претенциозните английски дами, които в най-големия пек се припичат като гущерици на площада. 

В този ден сме в един затворен двор на голяма хасиенда, „хижарката” и дъщеря и прегръщат всички сякаш са им стари познати, а ги виждат естествено за първи и последен път. По средата на двора има нещо като хирургическо столче, на което дядовците си вдигат ходилата, а хижарката, да я наречем Дулсинея, им пука мехурите, маже ги с някаква вълшебна мас и любовно им слага лепенки. През това всички ние си пием бирата, кафето, виното и какво ли не, от време на време от публиката се чува едно Ауу, Йък и всеки се надпреварва да носи мехлеми и да си ги предлагат един на друг. Слава Богу, нашите крака все още са в отлично състояние – нито един мехур, милите ми червени вседеходки, толкова си ги обичкам , те всъщност вече са бели. Всички побеляваме от праха по пътя. Е,  повечето пилигрими са трайно побелели, но то не е от праха.

Отвъд селото е заспало – днес е неделя и е грехода да се работи, няма нищо по-заспало в света от испанко село в сиеста в неделя. Ооо, ами сега, Дулсинея взе един трион, а дъщеря и- сопа и започнаха да ни обикалят един по един, оглеждайки крайниците ни. Аз, страхувайки се, че моите са идеални за хамон, се успокоявам, че тлъстинките ще се постопят и в Сантяго ще остане само месце.

За пътя днес – ами беше дълъг и равен – лудите пилигрими тръгнаха в четири часа просреднощ, а ние като малко-по-малко-луди - в седем, с това темпо до Сантяго може да спрем да си лягаме. По средата на маршрута стигнахме до едно каубойско селце със странното име Религеоз – може би религията е виното, защото всяка къща бе изба – землянка с няколко комина. 

По средата на селото бе цъфнал уестърн бар – най-пъстрият, който бях виждала в краткия си ийстърн живот – сламена къща, направено от глина, отвън боядисана в турско синьо, с две грамадни очи, а отвътре облепена с вестници, всеки милиметър от която, включително и таванът е изписан от пилигрими. Когато човек стъпва на такива места, осъзнава, че хората са като палноводна река, която никога не свършва, оставя наноси по бреговете си, носи златна жила за обитателите на коритото си и освежава, обновява, съживява!

И последно, но не и по значение, днес имаме 22 години от сватбата – типично в наш стил – на път, по хипарски, с бутилка вино от супермаркета, но и с най-вкусната хижарска супа с русенско, щедра салата с много маслини и онова негласно разбирателство, което ние с Гошито си знаем. Нали той е най-добрият мъж по света, под Млечния път и над него. Гошито се просълзи камо му прочетох писанието, сега пък аз се просълзих, значи е време за … вино!

Да не забравим да споделим, че вече сме екипирани не като пилигрими, а като „пилигроми”, защото пилиг идва от мидите, с които сме се закичили, а роми от всичко останало.

Камино Начало

Започвам разказа за нашето ПилиТониБобиГримо от Бурго да Ранеро – малко селце по Камино, в което къщите са направени от изпечена оранжева земя, небето и капаците на прозорците са синьо-зелени, а хората – ведни и усмихнати. 

Нашият малък алберг е като дядовата ръкавичка във Вавилон – побрала хора от много народи, езици и краища на света. Обединяват ги доста сходни неща – всички са усмихнати и си казват Ола!  Буен Камино!, стъпват като в паници, след като току що са свалили тежките туристически обувки и нахлузили сандалите, лицата им са обгорели и всички носят огромни бели миди с червен кръст. Повечето са са побелели коси, вървят сами или по двойки, по пътя ни задминават баби, които стъпват бодно и отривисто като офицери, докато ние, естествено сме с най-големите раници. 

Балканската ни суета ни е повелила да понесем цял гардероб, цяла торба с лекарства и пет, шест консерви Русенско и китайски макарони. Боби е достатъчно мил да ми носи втория чифт обувки и сандали, още в първия град – Леон, ще изпратим колет с блузи, рокли и поли до Сантяго и ще се снижим до две тениски,  панталон и шорти,  риза с дълъг ракав,  яке и  суичър, както правят патилите и опитни туристи. Истината е, че тук дори може и да се облечеш по пътя тъй като хората оставят зад гърба си неизползвана храна, но и торби с тениски и обувки. 

Аз, естествено съм облечена като клошар – с кърпа на пират, пет шест ката шарени дрехи и шалчета, общо взето, опитвам се да възмездя носенето с обличане. Истинските пилигрими, обаче, изглеждат различно . туристически панталон, шапка и суичър, това е модата тук. Всички спим в спални чували, сутрин хората излизат от грездото на алберга по изгрев слънце и тръгват по „Дългият път не е кратък, не е кратък, затова … бързат пилигримите!”

Шантавото е, че и в двете селца, в които влязохме, на входа на селото ни чакаше по един Фисьо, когато тръгнахме от Мадрид, на първата крачка от хостела намерих малко ключе с надпис  Made in China, а днес пътят се разделяше и не знаехме на къде да тръгнем, а точно тогава дойде малко автобусче с двама мъже в жълти тениски и шапки, които се оказа, че са гидове по Камино и разбира се, работата им беше да ни покажат верния път. Другото са щъркелите – тук на всяка камбанария има по четири гнезда на щъркели, вечер тракат с клюнове по много мелодичен начин, напомнящи шевна машина и зъболекарски стол едновременно.

А сега, да разкажа за първата ни спирка, древният, полуразрушен замък Сахагун. Ние просто влязохме в първата отворена врата в селото  и попаднахме в манастира Санта Круз.Посрещнаха ни две монахини бенедиктинки, които услужливо и задълбочено ни говориха пет минути на испански, заведоха ни до една стая като кибритена кутийка с четири легла на два етажа, показаха ни най-ниската цена – пет евро и явно сме им изглеждали твърде гладни, за да ни поканят на вечеря за осем евро и специална служба за пилигрими.  Да, тези монахини пяха вълшебно за нас, пилигримите, после мъмриха молитви, аз се просълзих, Боби каза, "Тончо, представяш ли си каква енергия има по тези места", накрая се сгушихме на по биричка в малкото уютно дворче на манастира и ето ни – сутринта на път, със звън на камбани в осем часа. 

Този ден вървяхме осемнадесет километра със средна скорост 4,5 км/час, направихме само една почивка, нямаме пришки но краката ни са малко разнебитени. До нас имаше едно френско семейство, което върви от 43 дни, тръгнали са някъде в недрата на Франция, бабата вече е изминала 380 километра , ние сега почваме. 

Хубавото е, че този път приема всеки, направен е за младо и старо, албергите са навсякъде. Сега вървим по равно, но след Леон ин чакат височини, има 375 километра до Сантяго, така че, Бог с нами!

Кулинарната КаминоМагия на Боби

Това са нахвърляни записки на една задоволена пилигромка, която току-що е напълнила празния си стомах с най-вкусната КаминоСупа, сготвена в условия, близки до марсианските.

април 2014, Сан Мигел де Кастела, на около 200 километра от Сантяго

... За пореден път преоткривам съкровището, на което се натъкнах през далечната 1987 година. Носи очила, изглежда сравнително интелигентно с побелялата си брада, мекичък е на гушкане и е бог на импровизираното хижарско готвене. Обича да пазарува в супермаркети! Аз се осмелявам да подхождам пренебрежително към това опиянение от рафтовете с пакетирани и тънко нарязани колбасчета, познавачески поглед към грамажите на сиренцата и маслинките. Да не говорим за пакетираните китайски спагети и консервите с Русенско от родината, които мъкнем в пилигромските си раници. И стигаме до Апотеоза на нашата КаминоГотовност - бързоварчето!

Завистливите погледи на всички каминосеньори и сеньорини са насочени към Гошито, когато преди още да им е мигнало окото, той е приготвил кафе, миш-маш и хижарска супа с китайски спагети. За последните пречка не бе дори и фактът, че нямаше съд, в който да заври водата. Моят мъж-химик разряза една пластмасова бутилка от вода на две, пъхна бързоварчето в долната докато загрее водата и смали бутилката наполовина, накисна нудълса, покри прилежно с капачето от горната половина, задуши ги и заедно с всичките сигурно супервредни феноли и всякакви оли, сервира хижарска каминосупа, сготвена в пластмасова бутилка с бързоварче.

Вземам си всички възражения за хлебчетата, кашкавалчетата и спагетите, които стоически носи в раницата си, защото дори и сега, в средата на нищото, в което има много крави, но няма откъде да си купиш хляб, Гошито вече е приготвил обяда и за мен остава единствено да измия чиниите.

Буен Камино! Бон апети1

Магията Лагер

Магията Лагер не е в прекрасната природа, щурите приключения или нови приятелства.

Всъщност, не е само в тях.

Тя е в Доверието.

Доверието на родителите да предадат най-свидното си в ръцете на хора, които познават малко.
Доверието на ръководителите да поемат грижата за деца, които познават малко.
Доверието на децата да тръгнат след някого, да живеят с някого, да играят с някого, когото познават малко.

Доверието е торбата със сол, която всеки нарамва на гърба си, когато прави лагер.

И за мен тази сол е сладка.

Аз вярвам в децата и в хората, които обичат деца! Това е моята вселена.

Това ми беше деветнадесетият лагер. И както всеки предишен, този беше най-хубавият!

Защо ли? Ами защото никой не се разболя, контузи или обиди. Защото очите на децата блестяха от щастие и трудно се затваряха за сън. Защото написахме списък от повече от тридесет неща, които трябва да направим за пет дни и направихме четиридесет. Защото сключихме договор за правила на поведение и го спазвахме. Защото всяко едно от децата преодоля страх, притеснение, свенливост, пречка да бъде още повече себе си.

Имахме нощен поход и тези, които се страхуваха от тъмното, се хванаха за ръце с по-смелите и вървяха с нас. Имахме страшна игра в мрака и никой не остана на светло. Направихме шоу с таланти - не можехме да повярваме на очите си как за един час се организираха толкова блестящи номера. Но нещо повече, имахме втори кръг на шоуто и старите таланти изгряха с нови изпълнения, а тези, които ги аплодираха в началото, сега окупираха сцената. Катерихме върхове и влизахме в пещера, снимахме филми, търсихме съкровище, изпълнявахме мисии. Какво ли не направихме! И толкова много остана за правене!

С годините виждам как се сменят поколенията деца и не преставам да се удивявам на адаптивността на тези малки чудатковци да израстват над гротеската на ежедневието на възрастните. Първата вълна след промените бе поколението на "непокорните млади хора" - шести клас идваха на лагер с бутилки с водка и трева, после дойдоха "пируващите млади хора" - чалгата и рапът се носеха на талази от стаите, сега са "потъналите в технологиите млади хора". Всяко едно от тези поколение имаше своите емоции, които бяха и мои емоции. Всички те бяха деца, които сега са ми приятели. Превръщахме всяка вълна от гротеска в сценарий, в шоу, в дебат. Не се дразнехме и дърпахме, а се притегляхме по-близо един до друг в щуростта си.

На този лагер децата бяха отново деца. От тези, които оставят телефоните си в стаята, забравят да се обадят на родителите си и да си сменят дрехите няколко дни. Момиченцата не бяха кифли, момченцата не бяха безразсъдни пакостници. Имаше влюбени, имаше нощни подвизи, имаше пакости.

Но най-важното е - имаше Доверие! И то направи Магията!

Кога мюсюлманите палят свещи

Тази история има няколко начала.

Начало едно. Манастир Света Марина край село Каран Върбовка в декора на величествените скални кулиси на Русенски Лом. Прекрасно място. Посреща ни монах Филарет, отваря ни дверите на великолепно изографисаната църква, потапя ни в силата на мастилено синия свод, златните изображения на светците, животворния източник на аязмото в средата на църквата, магично красивата чешма с пауни и легендата за турчина и сляпото му детенце.

Дали е момиче или момче, спори се. Сляпо било, умило си очите с водата, прогледнало. В деня на Света Марина. Заявил турчинът чрез клетва, че дарява нивата си на християните, построили манастир, идват болни хора, изцеляват се, стават чудеса. Такива легенди има и в Странджа. Всяко лековито място има ореола на изцелените, на бликащата вода, на меката, блага свежест от земните недра. Водата наистина е прекрасна. Кожата на ръцете ми е мека като памук, вкусът и е благ и сладък, силата на извора е внушителна. Но не за това е думата тук - а за думите на монах Филарет, че най-много излекувани имало сред мюсюлманите, които редовно идвали, оставали да пренощуват, палели свещи и с искреността на душата си вярвали в силата на светицата и изцелителната и мощ. Били алиани, много от тях от близкото селце Помен, което било само на час път през гората и на час и половина по шосето.

Начало две. С Боби сме тръгнали да дирим тюлбето на село Помен. Искаме да усетим духа на алианството по тези земи. Четохме много, бяхме в Оброчище, били сме в Демир Баба, вълнува ни. Стигаме до селото преди Помен. Виждаме нещо като магазин, без надпис, само с един хладилник за бира отвътре. Магазин се оказва. С всичко. Чичкото ме вижда зачервена и морна и казва, Откъде си къзъм, кафенце да ти направя? От Варна съм, искам да купя нещичко за хапване. Само кремвирши ли имате, ох, друго няма ли, а, и айран, ами хляб има ли, супер. Ами дайте, явно това ще ни е обяда. Село Помен далеч ли е. Ох, момиче, до там пътят е много лош, ама много, ще си потрошите колата.. Защо ви е Помен. Там нищо няма. Само местните се знаем.Текето ли ще дирите.  Леле, защо ви е. Добре де, ще ви кажа как да го намерите. Други досега не са ме питали. Извинете, ами случайно да имате някакви лекарства. За разстройство. Хмм, нямам, ама ей сега ще се обадя на жената да донесе. Седни, ще ти направя кафенце. И момчето си извикай. Няма бърза работа, ще го стигнете Помен. Идва жената, носи лекарства, и баница носи, направила. Хапваме, чичкото ни дава по един айран.Сметката за всичко е 4.40. Аз питам, да няма някаква грешка.. Няма грешка, момиче, аз си знам работата, айде със здраве, много поздрави на морето. И ако закъсате по пътя, да ме потърсите пак.

Начало три. Намираме тюлбето. Това е гроба на основателя на селото Синан Деде.  Никаква информация никъде в нета за него.  Трамбовали сме един час по три километра космически надупчен път между поля. Връщаме се по същия път. Какво видяхме. Ами нещо като бункер. Отворихме отключена врата и влязохме в него. Имаше метални свещници.Защо? Не знаем. Къде отиваме. Май пак сме се изгубили. Днес ни е за шести път да се губим.

Това бяха трите начала на една трета от днешния ден. Почти залез слънце е, а ни чакат още две вълшебни места. Местата са места, но духът им е друго нещо.

Jotted down with John

Sunday morning. Early Sunday. Too early to discuss important stuff with teens. As important as their future for instance.

Some come with dark glasses, others have their baseball caps on so that they can snatch a short nap undercover. Actually nobody has made them come. This is not school. But what is it, actually?

John di Stefano,a man of rich international experience, based in Brussels at the moment, is goung to share with the teens life wisdom about the skills which will make them successful in their career. Hmm, isn't he the next guru, life-coach or start-up mentor who will briskly recite the "Your life is in your own hands" mantra. Give me a break. Not on Sunday morning.

How can you tell if the communication distance to the presenter is bridged? The first row of chairs is empty. there are two braver ones on the second, their arms crossed in a defensive way, the majority is situated towards the entrance with the option of an unnoticed exit. John asks a question, there are a few vague answers, a second question, silence ... Will he make it? My teacher's anxiety alarm starts ticking as I have again followed my heart and invited for a motivational speech a man with whom I have had a few brief exchanges of ideas.

When does John make it? On the fifth minute when he tells the teens that they just need to brainstorm on paper all their wishes, close their eyes, spit on their finger and just pinpoint at one. And then ACT!

That this is the dividing line between entrepreneurs and the rest of mankind who just grumble how complicated the world is and how many stumbles there are on the road to success. They act! Act  fast  and act today. If you want to  achieve something, start it now! You want to write for your blog. Why do you want to write? You need to answer the question why to be able to measure yourself.  Not against the others but against the former you. Have you answered the question why? To change the mentality of  people. Of which people? Don't think that all people will like your blog. Decide which people exactly you are writing to. And start now. But don't forget - learn! learn with each day how to become better. Learn by the good ones. But learn for yourself.

You want to help kids with problems? Why do you want to help them? Because I want people to be happy. And why do you want that? Because I see so many reasons for happiness in this world and want to show them to people. But why do you want to show them? Because I do not feel well when there are sad people around me. Right. We  found it. have you heard about that company that organizes city tours for blind people? But how can they show them sights when they re blind? they don't show them. But they help them feel, sense, hear, taste, touch. They take them to the chocolate factories, they bring then to city squares to  experience the hustle, they guide them to trace the contour of sculptures. But most importantly - they make it absolutely safe for them to navigate through the city. And they have to be really good with it. because there is no room for compromise here.

Right, John, but are you rich? Why are you doing things for free? many things. Look I am not a person who can stay in a business for long. I developit and then I leave it to someone else to manage. I am just this sort of guy. Like taking up new things. Aaah, we are the same. But my mom has always told me this is bad. No, it is not bad at all.  The important thing to know is how to make money on it.
For example, in one of my businesses I noticed that tourist on Spanish beaches leve their valuables on the towel and all the time swim beachward keeping an eye on these.  So, I decided to make small portative safe boxes on the sand, ask some boys to  guard  them and put them on many beaches. And I made money on this. Good money.

Hmmm, smart.  I want to teach mathematics in an easy to  understand way to kids. Good -  check this site.  I want to  be an event manager. Cool, let's have an event together in Brussels.. Mehmed wants to be a mechanic. Why haven't you asked a car repair to  assist them yet?

Now there is no empty first row. No dark glasses.  To baseball caps. All teens are upon John.

This is  how  things work on early Sunday mornings in Varna, Bulgaria. But they work only when there is John and Dolphins.



             

Нахвърляно от Джон

Неделя сутрин. Ранен час. Твърде ранен, за да говориш с тийнейджъри за важни неща. Толкова важни, като бъдещето им например.

Някои идват с тъмни очила, други са нахлюпили бейзболни шапки, за да могат да задремят незабелязано. Всъщност, никой не ги е карал да идват. Това не е училище. А какво всъщност е?

Джон ди Стефано, човек с богато минало от Брюксел, ще споделя житейски мъдрости за уменията, които ще ни направят успешни. Хммм, това не е ли поредното гуру, поредният лайф-коуч или поредният стартъп предприемач, който бодро и отривисто ще повтаря мантрата "Животът е в твоите ръце!". Добре де, но не и в неделя сутрин.

Как се познава дали мостът на общуване с презентатора е изграден? На първия ред столове няма никой, на втория има двама, скръстили ръце, мнозинството е изтеглено назад, с възможност за евентуално оттегляне. Задава въпрос, един, два отговора, втори въпрос, мълчание. Хмм, ще стане ли, върти се въпросът в моята глава, отново последвала порива на сърцето и поканила за мотивираща лекция, човек, когото познавам от няколко часа.

Кога става? Когато Джон казва, че трябва да напишеш всичките си желания на един лист, да си наплюнчиш пръста и просто да го залепиш в една точка. След това - ДА ДЕЙСТВАШ!

Че всъщност това е, което отличава предприемачите от останалата част от хората, които само мрънкат колко е сложен света. Те действат! Действай бързо и действай днес!Ако искаш да постигнеш нещо, започни го днес! Искаш да пишеш. Защо искаш да пишеш? Трябва да знаеш ЗАЩО, за да може да се измериш. Не да се измериш спрямо другите, а да се измериш като удовлетвореност преди и след. Отговори ли си на въпроса защо? За да промениш мисленето на хората. На кои хора? Не си мисли, че всички трябва да те харесат. Реши на кои точно хора. И започни днес. Но, не забравяй - УЧИ. учи всеки ден как да ставаш по-добър. Учи се от другите. Но го прави за себе си.

Искаш да помагаш на деца с проблеми. Защо искаш да помагаш? Ами защото искам хората да са щастливи. А защо искаш хората да са щастливи? Защото виждам, че има толкова много причини за щастие в този свят и искам да им ги покажа. А защо искаш да им ги покажеш? Защото не ми е добре, когато около мен има нещастни хора. Аха! Ок - намерихме го, чувала ли си за екскурзии в големи градове, организирани само за незрящи. Добре де, ами какво им показваш? Не, не им показваш - даваш им възможност да усетят, да помиришат, да вкусят, да докоснат. Водиш ги в шоколадовите фабрики на Брюксел, говориш им за архитектура и им подсказваш да проследят контура на скулптурата, радваш ги, даваш им свободата да пресичат града без да се тревожат за сигурността си. Но си много добър в това, което правиш. Защото там компромис с качеството няма.

Добре, Джон, а ти какви бизнеси си имал? Богат ли си? Защо правиш неща без пари? Много неща. Вижте, аз не съм човек, който може да поддържа бизнес. Аз го стартирам. Разработвам го, после го продавам на други, или оставям някой да го ръководи. Такъв човек съм. Искам постоянно да правя нови неща. О, ами и ние сме такива. Ами в това няма нищо лошо. Просто трябва да намериш как да го продадеш. Например в един от бизнесите ми забелязах, че когато хората на испанската Ривиера влизат в морето, оставят телефона на хавлията ,покриват го и постоянно плуват с лице към брега да не им откраднат ценностите. Направих малки портативни сейфчета, платих на млади момчета да ги охраняват по плажа и ето на - на шестдесет плажа всеки ден имаше мои сейфчета, хората ги ползваха интензивно, и печелех много добри пари.

Хмм, хитро. А пък аз искам да преподавам математика, така че децата да я разбират. Виж този сайт - пълен е с идеи. Аз искам да съм ивент мениджър - ок, хайде да направим заедно едно събитие в Брюксел. Мехмед иска да стане автомонтьор. Добре, какво си направил досега, за да станеш?

Вече няма първи празен ред. Няма очила,. Няма шапки. Всички са върху Джон.

Така се прави в неделя сутрин. Действа се.

Става, ако има Джон и Делфини.