There is a special fluidity of time here in this island of dry hills, scorching sun and amazing sea-coast, called Cyprus.
In Western countries people compete with time. Here people preside over it. Time runs according to them, very slowly , friendly, no rush. When you sit with an ice-frappe, watching football or just people, time stops. Time is frozen at midday. Ice-hot. At 6 pm you go out and there a few people around. At 9 pm starts the real daytime. Pubs and bars that had been under the spell of sleeping beauties until then, get crowded in seconds. Drinks are served almost immediately, lavish portions of meat and dozens of meze are loaded on tables. In an hour or so they are all dancing.
As a friend once put it "we live on borrowed time". And the interest is high. Call it spirit, kefi, kef or just joy, it rules the land of dry hills, sweet wine and ice-hot drinks.
Показват се публикациите с етикет travel. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет travel. Показване на всички публикации
понеделник, 11 януари 2016 г.
Молдова - трите нива на живеене
Обиколихме Молдова с дизел за 28 лева.
Платихме солиден откуп на полицаи, които ни изнудваха с подправен дрегер.
Бяхме в дома, семейството и слънчевата компания на една от моите най-топли и сърдечни приятелки.
Всяко едно от тези три изречения обединява усещането ми за Трите Нива на Живеене в Молдова.
Първото: на малките, убити селца, потънали в тъмнина, кал и облаци от пушек на дърва и въглища. На разбитите и несъществуващи пътища. На отчаяните хора, които искат да се дянат където и да е, но не и в страната си. Когато минахме границата в 5 часа следобед, имахме чувството, че сме попаднали в България преди 30 години - път с повече дупки, отколкото асфалт, никакво улично осветление, мъждукащи лампи в някои къщурки край пътя, призрачни хора без светлоотразители, които вървят по пътя в мрака. Палатките пред парламента, разделени на две групи - едната за присъединяване към Румъния, втората - за присъединяване към Русия.
Второто: На космическата разлика при влизане в Кишинев, скъпите коли, лъскавите реклами и направените пътища. На политическата безизходица от корумпирани политици, на скъпите хотели и многото молове. Родно!
Третото: На магията на молдовската храна, вино и гостоприемство. На прекрасните, стройни момичета по улиците, облечени артистично, модно и стилно. На удивителната изба Крикова, която има запаси за щастие за целия свят в своите 100 километра подземни тунели и колекция от избрани вина, фабрика за магически добро пенливо вино и десетки хиляди дъбови бъчви с ароматни червени и бели вина. В избата се влиза с влакче, има уникално обзаведени зали за преговори, конференции и обредни виночерпения. На прекрасната кухня и самобитен дизайн на националната верига за бързо хранене Ла Плачинта, в превод Баница. На силните местни марки за козметика.
И най-вече - на огромното сърце и красота на моята Таня и нейната майка и баба с български произход.
И така, Молдова е България в по-графичен вариант. Европа е далеч, Русия - твърде близо. Трябва да видиш, за да разбереш какво имаш и как да го цениш.
И следващия път, когато някой ми захленчи, че да сме член на Европейския съюз било самоубийство, ще му кажа - хайде, разходи се до Молдова!
Платихме солиден откуп на полицаи, които ни изнудваха с подправен дрегер.
Бяхме в дома, семейството и слънчевата компания на една от моите най-топли и сърдечни приятелки.
Всяко едно от тези три изречения обединява усещането ми за Трите Нива на Живеене в Молдова.
Първото: на малките, убити селца, потънали в тъмнина, кал и облаци от пушек на дърва и въглища. На разбитите и несъществуващи пътища. На отчаяните хора, които искат да се дянат където и да е, но не и в страната си. Когато минахме границата в 5 часа следобед, имахме чувството, че сме попаднали в България преди 30 години - път с повече дупки, отколкото асфалт, никакво улично осветление, мъждукащи лампи в някои къщурки край пътя, призрачни хора без светлоотразители, които вървят по пътя в мрака. Палатките пред парламента, разделени на две групи - едната за присъединяване към Румъния, втората - за присъединяване към Русия.
Второто: На космическата разлика при влизане в Кишинев, скъпите коли, лъскавите реклами и направените пътища. На политическата безизходица от корумпирани политици, на скъпите хотели и многото молове. Родно!
Третото: На магията на молдовската храна, вино и гостоприемство. На прекрасните, стройни момичета по улиците, облечени артистично, модно и стилно. На удивителната изба Крикова, която има запаси за щастие за целия свят в своите 100 километра подземни тунели и колекция от избрани вина, фабрика за магически добро пенливо вино и десетки хиляди дъбови бъчви с ароматни червени и бели вина. В избата се влиза с влакче, има уникално обзаведени зали за преговори, конференции и обредни виночерпения. На прекрасната кухня и самобитен дизайн на националната верига за бързо хранене Ла Плачинта, в превод Баница. На силните местни марки за козметика.
И най-вече - на огромното сърце и красота на моята Таня и нейната майка и баба с български произход.
И така, Молдова е България в по-графичен вариант. Европа е далеч, Русия - твърде близо. Трябва да видиш, за да разбереш какво имаш и как да го цениш.
И следващия път, когато някой ми захленчи, че да сме член на Европейския съюз било самоубийство, ще му кажа - хайде, разходи се до Молдова!
Абонамент за:
Публикации (Atom)