Подменената история

В час по английски направих интересен експеримент. Избрах една кратка история.

"Вървял един сляп човек по пътя, с каскет на главата, празна бутилка в дясната си ръка и свещ в лявата. Друг мъж го срещнал и казал: 
- Човече, какво става, накъде си тръгнал?
Слепецът отвърнал:
-Отивам до реката да си налея вода.
- Добре, но защо имаш свещ в ръката си? Грее слънце.
-Защото съм сляп и не знам дали е тъмно навън. Затова държа свещ в ръката си, за да ме виждат хората."
Разказах я тайно само на едно дете и после го помолих също така тайно да я разкаже на друго. После второто на третото и така до пет деца. Какво се получи накрая:
"Вървял един човек с шапка и лампа в ръката си. Срещнала го една жена и го попитала:
-Къде отиваш?
Той и отговорил:
-До магазина, да си купя вода.
-Но защо държиш лампа в ръката си?
- Това е магическа свещ, да ме пази по пътя."

Освен за внимателното слушане и подмяната на съществени детайли, тази игра наведе децата и на други мисли. Как може да бъде манипулирана една новина в зависимост от гледната точка на слушащия. Как,  когато нямаме достатъчно информация, започваме да разкрасяваме ситуацията с детайли, нямащи нищо общо с действителността и граничещи със света на фантазиите. Как само пет човека могат да променят една история, а какво остава за социалните мрежи. Как езикът е рамката на нашето възприятие.

Интересна игра! Предполага доста мислене след това ...

История за английски с охлюв

Днес на пътечката между стената на Виста и градината видях малко охлювче, което напредваше към средата на пътя. Извиках Петьо - прилежен шестокласник, с когото имах час.

 "Петьо", казах му, " и с ученето на езика е така. Бавно, но стабилно напредваш към градината. Но стигнеш ли там, ооо, колко свобода имаш - колко много вкусна храна ще намериш, колко различни охлюви може да срещнеш, как може да се сгушиш под сянката на някое лаленце и сладко да преживяш листни въшки!"
"Да, ама има праг за градината", възкликна Петьо. "Няма градина без праг, умнико!" засмях се аз. "А може ли да го взема и да го пренеса направо в градината?" "Хммм, остави го да се радва на спокойния си ход, по забавно е! Но замисляш ли се какво още може да направи охлювчето. Например да се върне назад. Или пък да спре и се свие в черупката си, нали!"

"Тогава ще го настъпят", възкликна Петър. "Когато се спреш на едно място, рискът да те настъпят е голям!, дълбокомислено заключих аз, усещайки, че преподавам не само английски.