56 деца и една майка.
Трима международни доброволци.
Дузини стресирани родители в постоянна мобилна връзка с децата си.
Основен език за комуникация - чужд.
За нормалните хора това звучи като начало на филм на ужасите. За Вистянците звучи като начало на едно Славно Приключение. Приключението VISTA ADVENTURE!
Но как така? Как съставките, които могат да накарат всеки възрастен да въздъхне дълбокомислено и да каже, "Не знам как издържате!", могат да направят един низ от прекрасни спомени, една компания от нови и добри приятели и най-вече - едно детско самочувствие, че аз съм голям, аз съм самостоятелен и аз умея да се забавлявам и чувствам добре дори и без мама и татко.
Отговорът е само един: вяра в екипа! Ако трябва да изровим зрънцето на магията в този лагер, то е само то - екип! Всичко правехме заедно. В сряда вечерта плакахме заедно. Първо плака третият етаж, после се разплака и вторият, после се преместихме в залата, прегрърнахме се и престанахме да плачем. Започнахме да играем. След десетина минути само викахме възторжено, докато печелихме и губихме точки в играта Кахут. Защо плакахме ли? А, каквото е станало в Дряново, остава в Дряново. Важното е, че никой не заспа натъжен.
Във втория от дъждовните дни започнахме да снимаме филм по сценарий, дълъг осем страници. Имахме ли време да си научим репликите? Не, разбира се. Знаехме ли как се монтира филм? Не, разбира се. Само Теди знаеше. Но спря ли ни това? Не, разбира се. Много заставаха пред камерата за първи път. Някои имаха по три роли. Трябваше да сменим по четири костюма за един час и да снимаме поне по четири дубъла на различни места за една сцена. Изморихме ли се? Не, разбира се.
През това време другите нижеха приказки и рими с Роси Бърдарска, подреждаха спагети в кула с Калоян и говориха за екипа, за успехите и провалите, за изслушването и начините за даване на идеи. Или пък правиха портмоненца от рециклирани кутии за сок с Ирене и Невена, монтираха къщичка за птици с Антонио, играха на топка и правиха скечове с Флориан. Разбираха ли всичко, което става? Не, разбира се. Но си помагаха да разберат.
После говориха за любовта, за възрастните и за извънземните с мис Тони, стреляха с лък с Антонио, играха футбол с Фло, катериха дряновските баири с мистър Боби, влязоха в пещера и се поклониха на костницата на героите, задаваха умни въпроси след лекцията на доктор Евтимова за киселото мляко, пробиотиците и антибиотиците, търсиха перфектния грим с Ирене и какво ли още не ...
Това какво ли още не може да се нарече с една дума - ТАЛАНТ! Едно красиво момиченце трепереше от страх преди да излезе на сцената, но в момента, в който направи първото движение, публиката заехтя в аплодисменти и то възторжено изпълни перфектно целия номер. Едни веселяци бяха репетирали точно петнадесет минути, за да направят перфектно изпълнение от четири части с четири различни музикални стила, две балеринки ни смаяха с финес и изящество, едни супер стилни момичета взривиха публиката с модерен танц, две перфектни шоу-изпълнителки ни разсмяха със забавните си смешни новини, няколко гимнастички ни заплениха с грация и изящество, няколко красиви момичета пяха. Ами водещите, ами журито! Професионализъм, избликнал в последната минута. Без подготовка.
И какво да кажем за десерт. Десертът е само един: Във Виста няма невъзможни неща! Всяка мисия, изпълнена от Вистянчетата е възможна, защото знаят как да работят В ЕКИП.
Съставките на магията са много, но ние сипваме щедро само от три: Любов към децата, Радост и Смелост! И ги сплотяваме с думичката ЕКИП!
Вистянското тайнство! Запазена марка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар