- Няма защо да плачеш, Джани, радвай се, ние станахме приятели за цял живот! Ти направи толкова весели неща през тези три дни, толкова много геройски постъпки, които някои деца на твоята възраст никога не са правили. И всички те са записани в твоята геройска тетрадка, която "Делфините" попълваха в края на всеки ден. И ще продължават да попълват. Тази вечер просто си прочети тетрадката, разгледай снимките и си спомни колко добро дете си! - опитвам се да говоря философски аз, а пък гласът ми притреперва.
Ами нали точно за Джани спорихме дали да го вземем или не, защото бил най-непослушния, най-агресивния, най -.....
Най- добричкият сред най-добричките, оказа се. Сред най-добричките девет момченца от защитено жилище, с които отидохме на Приключенско пътуване до Дряново с пари, събрани от благотворителен обяд, дарителска платформа и коледна благотворителна кампания. Благодарение на помощта на много приятели, които заедно с мен, вярват в думите на Оскар Уайлд "Ако искате да направите децата добри, направете ги щастливи!".
- Тони, знаеш ли, някои от момченцата нощем се напишкват в дома. Бяхме се подготвили с материали, а за тези две нощи никой не се напишка. Това е защото са били спокойни и щастливи! - споделя ми едната от възпитателките.
Е, това вече ме разревава! Защото се сещам как
- за първи път в живота си нагазиха в рекичката. Всяко от тях с една пръчка и едно шишенце, в което са си подготвили топла водичка, че като хванат рибките да не им е студено,
- за първи път палиха лагерен огън и си разказваха страшни истории около него, а после си светеха с фенерчетата по сто и осемдесетте стълби нагоре и размятаха пръчки да уплашат евентуална мечка, ако се изпречи на пътя им,
- за първи път влязоха в хотелска стая, направиха си дискотека в ресторант, сядаха на бар и си поръчваха кола,
- за първи път пътуваха с влакове, сменяха гари, гледаха като хипнотизирани релси и заспиваха уморени от тракането на влака,
- за първи път повярваха в себе си, че могат като екип, ЗАЕДНО, БЕЗ ДА СЕ КАРАТ, да изпълнят Мисия с 15 трудни задачи само за 45 минути, да изиграят форум театър, който после да обсъдят и подобрят, да скрият и намерят съкровище, да скачат и правят салта на опъната лента, да изкатерят скали, да влязат в пещера, да ...
Да бъдат толкова щастливи без дори за миг да са тъжни! Да подскачат около нас и да ни гушкат всеки миг и да казват "Обичам те!" "Благодаря ти!" "Ти си ми най-добрият приятел!".
А нощем, да се омажат целите с фосфорна паста от светещите пръчки и да светят като съзвездия в тъмното. Завесите и стените на хотела също да светят, което е друга история.
А после ... като изпратихме Малките герои с Големите спомени, седнахме с Флориан - неуморният доброволец, да изпием една бира и да освободим напрежението.
И изведнъж разбрахме, че сме преживели може би едни от най-пълноценните дни в живота си! В които едни тъжни деца не бяха тъжни за миг! И създадоха спомени, самочувствие и приятелства за цял живот!
И какво остава - ами да съберем пари за НОВИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ, нали?
Започваме ОТ ДНЕС!
Няма коментари:
Публикуване на коментар