В деня на Националния ни празник искам да разкажа една история.
За един сомалийски пират, с когото се срещнах в Швеция. Както си говорехме, спря колата на магистралата и се разрида като малко дете. Мъж на 40 години, избягал от ужаса на разпадащата си се страна, видял как пред очите му другата лодка потънала и с нея се удавили брат му и братовчедите му. Не виждал майка си от повече от 10 години без да има възможност дори за телефонен разговор с нея.
Живее в Швеция, има дом, жена, дете, но тъгува. Решил, че ако не види майка си, ще умре. Наел кола, пропътувал нелегално Етиопия, наел хора да доведат майка му до границата да я види и да и каже последно сбогом. Майка му го заклела повече никога да не се връща да я вижда, защото щяла да умре спокойна, ако знае, че поне той е добре.
Той няма сомалийски паспорт. Защото няма родина.
Няма дом в Сомалия, защото роднините му са избягали или избити.
И не желае децата му да говорят за дома.
Ние имаме България! Много искат да я напуснат. Аз съм щастлива, че живея в нея. Щастлива съм, когато се завръщам, щастлива съм, когато посрещам. Децата ми живеят, обичат и работят в България. Но не разбирам патриотизма по празници! Не се чувствам обединена с хората, които ругаят, мърморят и в същото време са закичени с трибагреник. Мисля, че патриотизмът е действие. И действието не е само да седнеш на маса, да слушаш каба гайда и да пиеш юнашко вино. Действието е да правиш промяната, която искаш да видиш. "Делфините", например, за мен са новите възрожденци.
Благодаря на Народа си, който се е съхранил и се моля за мир! Благоденствието зависи от нас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар