Всъщност в онези стари времена, ние дори не сме се замисляли, че няма да се бракуваме. Бракувахме се с повод - в една обществена баня в Добринище ни искаха паспортите, за да ни дадат обща кабинка.
2. Правенето и гледането на деца - като игра.
Какъв е продуктът? Отличен. Значи играта си е била наистина много добра.
3. За роднините - само добро.
И двамата имаме разнообразни семейства. Те си имат своя живот и особености, ние нашия. Мир да има.
4. Касичката - винаги обща.
Докато живеехме в Студентски град имахме едни съседи, които живееха като семейство, но си даваха назаем пари за кашкавала и салама. Малко се уплашихме.
5. Куфарът - винаги полуготов.
Да плеснеш с ръце и да тръгнеш в непозната посока. Ако може, утре. Класика. Веднъж се върнах от работа в събота в осем вечерта и на вечеря решихме да тръгнем на палатка на Камен бряг. Измихме чиниите и три часа по-късно, разпънахме палатката на фарове.
6. Всички спорове - решени преди лягане.
Няма такъв филм като "Смятам да ти се сърдя поне още няколко дни, ама ти се сети защо." Палиш лампата и се обясняваш. Не гасиш докато не се сдобриш.
7. Щуротиите - споделени без много Ако.
Ако му бяхме мислили толкова, никога нямаше да обиколим южна Индия, да пилигримстваме, да мина по испанското мостче дори.
8. А ние двамата с Боби пием кафе - закон.
За пет минути да е. В най-мизерното кафе да е, обикновено тези са ни любими. Важното е да е.
9. Харесваме се. Все по-хубави ставаме.
10. Имали сме Късмет да имаме нормално здраве, работа, добри деца и здрави роднини! Чакаме внуци! Амин! Благодаря, Живот!
Няма коментари:
Публикуване на коментар