Това не се случва в България. И апартаментът не е като българските. Този е на двадесет и петия, последен етаж на прекрасен модерен блок в квартал оазис на красота, сигурност и спокойствие. От балкона се виждат небостъргачите на бизнес гигантите, извитата като кръшна снага на девойка Кула на Кантон и ... огромният плувен басейн и комплекс за медитация и йога на квартала. Домът не Лин е в мрамор и нефрит, полускъпоценните камъни се търкалят по подноса му за чай, терасата на втория етаж е с езеро, в което плуват златни рибки, пълните бутилки с отбрани френски вина лежат постлани в свещена прах в шкафа му за вино.
Лин не говори английски. Но това не му пречи да опитва. "Но побъм" е отговорът на всяко мое изречение. Явно ме харесва. И ме кани на ресторант.
Идва шофьорът, отваря вратата на кожения салон на Ягуара и Лулу, аз и Лин се отправяме към специално запазена зала в заведение за отбрани гости, където само за нас, на кръгла маса се поднасят великолепно изглеждащи ястия в невероятна пищност и разнообразие. Смаяна от приема, аз скромно се опитвам да възспра желанието на Лин да пълни купичката ми, отговарям на неспирните му тостове и се опитвам да разбера нещо за бизнеса и живота му. Той ли е реализираната Китайска мечта? Как е стигнал дотук? Бил ли е беден? Много ли е богат сега?
Няма как да получа отговор на толкова много въпроси. Разбирам само, че жена му и малкият му син живеят в Сингапур, защото образователната система там е по-добра. Големият му син учи в Англия, баща му е починал като е бил малък и е живял в бедност в първите години от брака си. Богатството си натрупал в Кения, когато започнал да обработва специално дърво в китайски подноси за чай, после направил магазин за бижута, после фабрика за кутии за бижута, а сега строи детска градина в родния си град. Искам ли да посетя градината. Искам, разбира се. Той ме харесвал, защото съм се усмихвала красиво, приличала съм на китайка и съм говорела страхотно английски.ОК и аз го харесвам, но съм силно смутена как трябва да си отблагодаря за това гостоприемство ,може би ще трябва да наема хотел с червен килим и златни тоалетни в България.
Идва време да се ходи в градината. Нищо и никакви четиристотин километра. Преди това закусваме в специално фоайе на хотел в зоологическата градина, отделено със стъклена стена от три бели тигъра. Супата е от крокодил. Тигрите мърдат до стола ми и мислят може би за своята супа от бяла жена. Чичото пали цигара, поднасят му затоплени кърпи за подгряване на дланите преди чайната церемония. Пием чай дълго време. Идва шофьорът и потегляме за Хайфон - градът, чието име дълго не можех да разпозная и мислех, че ще говорим за айфон.
Влизаме в града и аз виждам електронен надпис на висока сграда вляво. "Добре дошла на психологическия експерт от България!". Бронзова плака на входа гласи на преведен с гугъл английски, че този образователен център е учебна единица на България и Китай. Смаяна, оставам без думи. Буквално. Вече никой около мен не говори английски. Лулу я няма- оставам аз и айфона, който има функция преводач и след дузина абсурдни опита, може да възпроизведе едно изречение. Предстоят три дни на невиждано гостоприемство от всичките роднини на чичото в този град, и най-вече от партийният председател Господин Мао, който е друга голяма история.
Какво правя аз тук? Питам се. Детската градина е на четири етажа, нарича се Любов, има огромно звукозаписно студио, зала за принцове и принцеси, магазин за бижута,
музей на стари фотоапарати. Нито мога да обясня за себе си, нито имам смелост - все пак и аз имам образователен бизнес ... в тристаен апартамент. Иска ми се да ми дадат работа, но основната работа е да ме показват. Да ме снимат. И да се снимат с мен. Добре, и това е работа, казвам си и вадя 24 каратовата усмивка. Чичото е на седмото небе. Във вестника ще пише за европейските му проекти.
Идва времето, когато маските падат и аз виждам чичото да пали неистово цигара от цигара, да крещи истерично на слугите си, но и на майка си, да потъва в неизвестност, да кара хората да страдат ...
Господарят Лин винаги трябва да е възседнал потока. Потока на парите, на взаимоотношенията, на славата.
Да, но потокът е неудържим. И може да смени посоката си. Кой знае!
Няма коментари:
Публикуване на коментар