Нашата любов с Гошито е войнишка. Предвойнишка, войнишка и следвойнишка.
И като начало на всяка любовна войнишка история имаме непокорен войник, който се бунтува срещу старшинката и заради това го местят от поделение в поделение и страстно влюбена студентка, която го следва.
И така - Боби отново е прегрешил и са го махнали от поделението в Балчик, за да го изпратят в Равнец - забутано селце в бургаската провинция. Мобилни телефони няма, за да се обадиш трябва да отидеш до пощата и да си запазиш кабина, да се свържеш с поделението, те да го извикат, ако благоволят, той да дойде пеш от няколко километра и да си початите, казано модерно. Друг вариант са любовните войнишки писма, но като се има предвид почерка на войника, тяхната иносказателност е още по-голяма, например, писмото, което бе изпратил до майка си във Варна, пристигна във Враца.
И така, Боби е успял да информира Тончо, че ще се върне за събота и неделя във Варна, Тончо се е качила на нощния влак, пристига във Варна, казва "Здрасти, татко!", на току-що събудилия се, стъписан баща, звъни в дома на Боби и ... какво се оказва, ами той Гошито пак прегрешил и нямало да го пуснат в отпуска. Щял да си остане в Равнец. "Чао, татко!", казва решително Тони и се впуска да пазарува като за войнишко посещение в Равнец. Добре, ама сезонът е летен, билети за Бургас няма, единственият претъпкан автобус е в късния следобед. Добре де, до Бургас ще стигне, но после накъде? Пък и в Равнец да отиде посред нощ, накъде?
Ок, все ще намеря къде да спя в Бургас, казва Тончо и се мята на автобуса. Сетила се е, че приятел на Боби скоро е бил студент в Бургас и може би има някоя миловидна хазайка, която би я подслонила с добри референции от приятеля, разбира се. Намира адреса, получава сведения, че жената е малко особена, но то кой не е особен, ще се спогодят. Натиска бодро звънеца към седем вечерта, вратата се отваря и срещу малката студентка, пременена като за среща с войник, застава ... трикрилен гардероб. Тази жена не е особена, тя е огромна. Не излизала от къщи, защото не можела да се побере в асансьора. Правела кюфтета в кофа. Тя е широка и много висока. Тони е мравка, която леко отстъпила назад, бута възторжено кутия бонбони и казва "Аз съм приятелката на Жоро, извинявам се много, приятелят ми е войник в Равнец, утре ще му отида на свиждане, може ли да спя у вас?". "Може", изломотва гардеробът. "Но при едно условие. Да изтъркаш гърба на дъщеря ми!".
Дъщерята е пубер в пети клас, който току-що се е върнал от двуседмичен лагер, майка и я е залостила в банята и има много материал за сваляне. Ще търкам, как няма да търкам, съгласява се студентката, провира ръка през полуоткрехнатата врата на банята и търка гърба на пубера. На майка и и ставало лошо от топлото. "Добра работа свърши, усмихва се благоразположената гигантка и ми предлага от кюфтетата в кофа. Аз стегнато отказвам - трябва да преодолея културния шок, за утре ще съм свежичка, отивам при любимия.
Идва утрото на съботата. Ставам в ранни зори, хващам първия автобус за Равнец и ето ме на, бодра, бодра на портала в 8.30 сутринта, готова за прегръдка с войник. "А, редник Попхлебаров ли, промърморва заспалото войниче на портала. "Ами той преди час тръгна за Варна."
Тук във филмите има музика. Тъжна, драматична музика. Това момиче е само на портала. Огромни сълзи започват да се търкалят по пухкавите му бузи. Как ще го стигне? Ще го стигне ли?
Видял отчаянието на девойката, един дядо с каручка със слама и муле казва съпричастно "Айде, момиче, качвай се, голяма любов е туй, и аз съм бил войник, разбирам, ще те карам до разклона, да вземеш стопа за Бургас, да се намерите с момчето. Той сигурно още на автогарата ще да е." "Ама може ли?", бърше бузи студентката и се мята до дядото на каручката. "Дий!" и ето на, студентката отърсва полата от сламата и застава бодро и уверено на разклона за Бургас да хване стопа. Вдига палец, бялата и пола и ефирната и бяла блузка се ветреят на селския път и ето на, в далечината се появява ... войнишки камион, покрит с маскировъчна мрежа и около сто загорели войници вътре. Набива спирачки пред студентката, чува се одобителен рев и подсвирквания и от кабината се подава началник. "Качвай се, малката!" "Ама къде?" "Как къде, между мен и шофьорчето. Онез отзад ще те изядат."
Студентката се намества на средната седалка до скоростния лост, разказва набързо войнишката одисея, началникът и шофьорчето цъкат одобрително и казват "Ами, то на автогарата няма смисъл да ходиш. Той вече е тръгнал. Ще те хвърлим пред кометите. Има комети за Варна, бързо стигат, преди него ще си стигнала, да го изненадаш тъкмо." И така, момичето с бялата блузка слиза от войнишкия камион в центъра на Бургас, за да се нареди на няколкометровата опашка за билети за кометата. "Ще успея", радва се тя и моли да и запазят реда на опашката ,за да прескочи до пощата, да си вземе кабинка и да се обади във Варна да кажат на Боби, че идва от Бургас.
Връща се и ... билети за кометата няма. Свършили. Ами сега. На стоп до Варна, преглъща сълзите студентката и се мята на шосето за Варна. Спира бяла лада. В бялата лада, военен с бяла униформа и бяла шапка. Всичките сме в бяло. Студентката не е от тези, които не обичат да споделят. Тя разказва набързо защо е на това шосе и каква сила я тегли към Варна. В този миг шофьорът на ладата спира на разклона за Сарафово и казва "Ами момиче, единственото, с което мога да ти помогна е да те кача на ... самолет ..." "Ъъъъ." , опулва се студентката "Ама то има ли самолети до Варна?!!!" "Има един военен. Аз на него ще те кача." Човекът в бяла униформа се пресяга, вади от жабката тетрадка, къса един листи пише на него нещо. "Покажи го на милиционера на портала. На никой друг нищо не казвай. Ей оня е самолетът. Качвай се. Успех! И кажи на момчето, че много трябва да е заслужил."
Момичето с бялата пола слиза от бялата лада, влиза в една малка барачка, която се води чек-ин, вижда един униформен на входа, показва му листчето, той се почесва по мустака, момичето вижда един самолет на пистата и се качва на него. В самолета има двама руснака - и те с униформи, разбира се. Чак след като двигателят забумтява и самолетът тръгва по пистата, момичето се сеща да попита единия руснак "На Варну?" "Да, на Варну." кима руснакът и ето на, двадесеттина минути по-късно момичето слиза по почетната стълбичка, хваща едно такси от аерогарата към морска гара. "Ама то днес е празникът на военоморските сили, там ще е блокирано!", мънка таксиметърът. "Момичето набързо му споделя броя на превозните средства, които е сменила в близкия един час и таксиметърът отсича "Ще намерим начин"
И така, половин час по-късно Тони вижда един силует на обръснато до голо момче да стои на пристана и да си вее краката. Застава зад него, потупва го по рамото, момчето се обръща, избърсва си старателно очилата и казва "Тончо, кометата ще пристигне след половин час. Ти нали трябва да си на нея!"
Поръчахме си охлюви по бургундски - сервират се в черупки, запечатани с сос от билки и масло. Процесът на подготовката преди готвене е дълъг и трудоемък - вади се ядката от черупката, чисти се, вари се отделно, черупката се стерилизира, ядката се маринова, пълни се, пълни се и черупката, задушава се. Резултатът? О, миг поспри!
