Сводки от Курника или как една колиба за птици може да се превърне в най-вдъхновяващия театър в Лондон

Китайката Джи Лу и българката Тони. Едната - социален работник, другата - учител. И двете - работили по не едно предизвикателство за трансформация на обществото. В Китай хората за започват да говорят свободно за сексуално образование чрез Форум театър, поведени от Джи Лу. В България децата от трудни семейства се включват във вдъхновяващи проекти с Тони и нейните доброволци. И двете познават и създават магията на театъра.

Но сега са смаяни. В Chickenshed Theatre, London. https://www.chickenshed.org.uk/ Седнали са на пода в тъмна театрална зала, а до тях пълзят английски бебета,полегнали са усмихнати майки, танцуват и пеят великолепно облечени актьори, разместват се декори, сменят се прожектори. Всичко е толкова различно. Но най-различни от всички са хората. Някои от тях са със синдром на Даун, други са в инвалидни колички, с аутизъм, други са като тях самите, други са бебета, други са майки и татковци. Сцена няма, защото те са сцената. А пиесата е Любовта.

Любовта, в която признаваш правото на всеки да бъде такъв, какъвто е, но това не ти пречи да намериш път към него. В която актьорите с Даун имат главни роли в балета, песните и фокусите, момчето с аутизъм е коленичил до едно момиченце и си играе с нея с голям, плюшен крокодил, едно голямо момче е полу-неподвижно на стола си, но с лявата си ръка поддържа ритъма на бас барабана, Снежанка е една тъмнокожа красавица с впечатляващи размери, а Принцът - ами това може да е всеки, ти например.

И за всички, които са си помислили, че това е просто един от многото проекти за приобщаващо образование, стоп. Това е четиридесет годишен проект, стартиран от две ентусиастки в колиба за птици с децата от местното паство, подкрепен от принцеса Даяна и от общността и държавата, превърнал се в един от най-добрите театри в северен Лондон и в университет за  бакалавърски програми по театър, танц и социални политики. Тони и Джи Лу са там по покана на Дейв Кери, артистичен директор и главен композитор на театъра. Той и съпругата му Фиона работят в тази вдъхновяваща общност вече двадесет и пет години. Престоят на Тони и Джи Лу е финансиран от германската фондация Robert Bosch като отличие за двегодишния им съвместен проект в Гуанджоу за въвеждане на методите на Форум театъра в социалната дейност.

Дейв, разбира се, е невероятно зает човек. В момента пише музиката за два мюзикъла, репетира премиерата на "Престъплението на века" - драматична младежка продукция, мюзикъл за проблема с наръгванията с нож в бедните северни квартали, провежда корпоративно обучение за интеграция на младежи с увреждания в бизнес средата с бизнесмени от голяма строителна компания, води лекции ... Тони и Джи Лу са непосредствено до него в продължение на пет работни дни, опитвайки се да попият всеки един детайл от сложното театрално ежедневие. В главите и на двете стои един основен въпрос? Възможно ли е това у нас?

В Китай хората с увреждания са скрити от обществото. Всички знаят, че са някъде, където се "грижат" за тях, но как никой не пита. В България хората с увреждания са в модерни дневни центрове, с тях работят специалисти, животът им става все по-разнообразен и смислен.

Но кой има смелостта да създаде спектакъл, в който всички са заедно. Хора с увреждания с нас, родените здрави. Децата от малцинствата и отпадналите от стационарното образование с тези, които успяват да се интегрират успешно в матрицата на образователната система. Хората с психични проблеми и тези, за които всичко е проблем.

Тони е поръчала на Вселената да и подскаже път. Дали ще тръгне тя по него или някой друг?

Важното е някой да тръгне. Лондон е готов за подкрепа!

у.