Three is a number you know ...

Ако има нещо по-задоволително от добре приготвено еспресо в тежка за събуждане сутрин, то е да разказваш за самолетни премеждия, след като вече си кацнал.

И аз така.

Вместо вече да съм кацнала в София, в момента съм локализирана в хотел някъде в прашната и побъркана от жега Доха и в полунощ довечера ще летя за ... Виена.

Как така?

Ами докато летеше с бясна скорост по пистата снощи, секунди преди да отлепи, огромният А380 наби рязко спирачки и едва не ти разби носовете. Стюардесите скочиха и дори и на най-потъналия в нощен Дзен китаец, му стана ясно, че нещо се е случило.

С гузна скорост самолетът си се прибра в началото на пистата и пилотът обясни, че имало проблем с двигателя. Бързо щели да го оправят и да излетим отново.

Как се оправя бързо самолетен двигател? И оправеният бързо двигател движи ли самолет? Тези нелеки мисли занимаваха тревожния ми мозък 5 часа, докато, залепени за седалките в претъпкания самолет, чакахме да излетим.

И тук започва колоритната част. До мен седеше тъмно оцветен в кафяво и обкичен със злато господин от Либерия, който никак даже не допринасяше за емоционалното ми равновесие, а напротив - сриваше го тотално. Залепнал в тясната седалка, огромният като в "Изкушението Шоушенк" негър трепереше и ме питаше "You scared? I scared. I very scared!" И с напевен южняшки акцент ми обясняваше, че досега два пъти щял да се разбие - един път в Хонг Конг и един път в Конго и това му било третия, а "Three is a number, you know!" Имал си гробница до къщата си в Либерия, там щели да го сложат.

И най-вдъхновяващото! Когато самолетът тръгна да излита за 2 път, много трудно набра височина и вярвайте ми, шумът на ремонтирания двигател бе като на Москвича на баща ми в ранна зимна сутрин. А съседът ми непрекъснато повтаряше мантрата "Don like this noise. This noise of old car not wanting yo start. Bad noise. No go!".

Аз му казах, че ако млъкне, ще му оплета разтягашо се герданче за късмет, оплетох му го, той се трогна и 2 часа стоя прав, за да мога да поспя на 2 седалки.

И така полет от 12 часа страх и изпуснат полет за София.

Вече съм добре дошла в Либерия! И в Доха засега! Ям пресни домати и кисело мляко като Прозак и се каня довечера да летя за Виена.

Пък, каквото двигателят покаже.