Лелите и Аюрведа

Да, дойдоха още няколко лели, една от тях беше особено грандиозна – много по-висока и набита от останалите, гледаше страшно и не се усмихваше. После разбрах, че тя е главната магьосница, защото може да говори с духовете на починалите роднини. Лелите не седнаха да чакат, а влязоха право в кухнята и както са си с лъскавите сарита, седнаха на земята и започнаха да белят  и мачкат чесън, да кълцат лук и стържат кокос, да мият кофи и тенджери и непрекъснато да си бърборят, кикотят, шегуват, подвикват и помагат.

Осъзнах колко много ми липсва това женско присъствие в живота. Жените, които си помагат в кухнята, които си споделят радости и горести, които си дават съвети или просто се изслушват. Нашето общество, в което жените се самоизмерват чрез постиженията си извън дома, е загубило завинаги това задружие. Не мога да твърдя, че едното е по-добро от другото, мога само да кажа, че индийското кухненско ядро на взаимност беше истински лечебно за мен. Да не говоря за количеството изумително вкусна храна, която се произведе.

В семейството на Сару в хладилника се държат само … гирляндите с жасминови пъпки за боговете. Всичко друго се купува, готви и изяжда на момента. Суха храна няма, полуготова храна няма, дори закуската отнема повече от половин час за приготвяне на вкусна уппума с кокосово чътни. Това традиционно общество не приема идеята, че може да пропуснеш ядене, че ще хапнеш на крак или че останеш на едно кафе.

И така, в олелията на този четвъртък дойде време за един от най-важните моменти в подготовката, идването на майката на булката в дома на младоженеца с цел да се уточнят последни детайли около церемонията.

Дойдоха хората – две хубави и усмихнати момичета и майка им, седнаха на земята и извадиха даровете. Сарита, обувки, дрехи, но най-вече злато. Моментът бе много специален за мен, която нищо не разбирах, на виждах степените на старшинство в ритуалността. Това, естествено, беше само началото на голямата ритуалност, която щеше да се развихри от следващия ден. Всяка стъпка от нея щеше да бъде планирана по божествения календар, в който ясно се посочваха часовете, благоприятни за дейности и часовете, в които не бива да се върши нищо.

Аааа, затова тук времето спира сякаш изведнъж и гостите, които трябваше да дойдат в девет, ще дойдат в един, мисля си аз. Да, защото часовете между десет и дванадесет не са благоприятни за гостуване, а само за готвене, обясняват ми лелите на английския от 20-думи,който така обичам да тълкувам.

Посветих всичките си сетива на химията на Аюрведа - упойващите аромати на джинджифил и чесън, на синап и кимион, на куркума и къри, на десетки видове дал, расам, упума, чътни и какво ли още не, което заедно с двадесетте лели приготвяхме в кухнята от десет квадрата.

Четвъртъкът се изтърколи, суетня нямаше, нерви нямаше, времето стигаше за всичко, а моят западен мозък все още не можеше да проумее кой я организира тази сватба и най-вече, как ще се изхранят, поберат и забавляват тези 2500 гости.