Приказка за Речните хора

Има едни хора, които имат къщи осем месеца в годината а четири нямат. 

Къща не значи „две липи отпред”, а  - пъстро бунгало с ярки като крилете на птиците завеси вместо врати и прозорци, рогозки на пода и кану на входа. 

Дворът е плувен басейн. Той е баня – там се къпят и си мият зъбите, мивка – там си мият чиниите , пералня – там перат дрехите, кухня – там си ловят рибка за тигана, коридор – там си говорят със съседите от другото кану. Не е, обаче, тоалетна. Водата ухае като чиста, сладка е, движи се, в нея плуват водни лилии и всевъзможни цветя. 

Децата отиват на училище с лодка, магазинът идва в друга лодка, токът и водата си идват по нормалния начин. 

Тези хора нямат много, но са най-засмяните хора на света! Най-цветните, най- чистите. Красотата около тях е толкова много, работата е толкова малко, спокойствието е толкова огромно, че не им остава нищо друго освен да сварят ориза, да изперат и да излязат да съзерцават реката. Шум няма, пластмаса няма, замърсяване няма. Чува се само плисъкът на кануто. 

Ако има терапия анти- стрес – това е!

После идва и стресът. Следващите четири месеца – от средата на април до края на юли идват Тяхно Величество Мусоните, идва солената вода, нивото на басейна се вдига, и хоп- къщата вече я няма. Правителството вече е извело хората към специални постройки в града. 

Те заминават като в командировка и когато се върнат, изгребват калта от къщата, боядисват стените и … засяват ориза. Поне Мусоните са предвидими! И правителството си знае работата.

Тези хора не държат скъпи вещи. Нямат тази възможност. Просто ядат, молят се и обичат!