Бедуините в Сахара

 Оцелели след скалното джакузи - екстремно тресене в джип с шофьор-камикадзе, който пуска машината надолу по каменна дюна и през това време пляска с ръце, фотограф - фокусник, който излиза през прозореца на джипа, катери се по покрива в движение и после влиза през другия прозорец - наместваме органите си и се изсипваме от возилото на една прашна поляна, на която безметежно спокойно са поседнали десетина камили.

В далечината се чернее изцяло покрита жена под подслон от слама, която енергично бута люлка на два кола, а до нея са насядали деца. Три от момиченцата пъргаво стават и тръгват към камилите. Явно те ще изпълняват туристическата услуга - покатерване на дебела, бяла лелка върху отегчена камила, разходка до близкия храст, снимка и селфи на бялата лелка и стоварването и отново на твърдата земя след охкане, ахкане и пъшкане. Естествено, бялата лелка съм аз.

В корема ми се бунтуват чувства. Този вид туристически надничания в бита на хората са ми много противоречиви. Била съм екскурзовод в Балкантурист, обикаляла съм затънтени селца в Азия и знам, че това, което се предоставя на окото на разглезения от удобства западняк е много далеч от емоцията на местните хора. Ясно ми е, че за да се докосна до него, трябва да бъда приета.

Но бедуините не приемат други хора. 

Те живеят откъснато от цивилизацията и не общуват дори с местните египтяни. В момента са останали около осем бедуински племена, на две от които правителството плаща по долар на турист, за да поддържат услугата сафари в пустинята. На всички носи вода. И толкова.

Колко са бедуините? Никой не знае. Те нямат документи за самоличност. Водят се на отчет само в тефтера на местния шейх. Роденото дете е записано в тефтера, само ако оцелее до пет години - годината е чертичка на една греда от Рамадан до Рамадан. А ако оцелее? И ако е момче, тогава какво? От племето избират само три момчета, които да пратят на училище - за ходжа, доктор и бъдещ шейх. Останалите - няма мърдане. А ако е момиче - тогава е ясно. На 13 години ще я женят. Свекървата избира булката. Първо и гледа зъбите. После и хваща косата на сноп и увисва на нея - да види има ли здрава коса. После и гледа глезена - дебел глезен, здрав ген - ще може да ражда. Здрави деца? Трудно, защото те се женят в племето и имат много генетични аномалии.

Как пазаруват? Шейхът пазарува един път седмично в града. Той държи парите на цялото племе и той определя на кого колко. Дори парите, които събират от туристи, отиват на едно място. Ние си купихме чайове и мазила с камилска мас и змийска отрова. Много бяха популярни и афродизиаците - някакви орехчета за мъжка мощ. Тази част била от особена важност за бедуините, защото жената нямала право да се оплаче на шейха, ако мъжът и я бие, но ако не я задоволява - имала. Наказанието било бой с пръчки и орехчета.

Какво друго правят мъжете? Ами май, нищо друго! Жените работят, влачат домакинския хомот, гледат камилите. А, да. Мъжете съзерцават.

Гледам тези пъстри, скромни, усмихнати и благодарни момиченца. И си мисля - колко паралелни вселени съществуват в този свят. И аз изобщо докоснах ли се до тяхната?

Отговорът на въпроса го дава Камилата - Хръъъп!

Детски лагер за един ден

 Да играеш с деца е забавно.

Да играеш с възрастни е предизвикателство.

Да играеш с възрастни като деца е Мисия. Възможна или не, ще разберете в края.

Когато се зароди идеята да направим обучение за 50 социални работници, детегледачи, педагози и психолози от големия и пъстър екип на осемте Центъра за настаняване от семеен тип във Варна, основните задачи бяха - да им създадем радост, да се опознаят, да се почувстват ценени и обичани.

С Дарина Стоянова - пъстра и щура приятелка, с която често си играя на детската житейска площадка, решихме, че ще имаме материал не за един ден, но за цял месец игри. Подготвихме много стегната и леко напрегната програма, която включваше: рисуване на портрети, ловене на буболечки, измисляне на стихотворения, живи статуи и дори .... будене на заспала мечка. Дари нарами една голяма тонколона, един миксер, пълен с музика лаптоп и няколко микрофона и ето ни - росни, пресни, готови за забавления в комплекс Шерба.

Когато започнаха да пристигат участниците в игрите, обаче, ни обхвана лека сценична треска. Повечето бяха с прошарени коси, не че ние не сме, с едно леко напрежение какво ли са им замислили. Един попита къде е сцената, от която ще ги забавляват, друг поиска да седнат по-към края. Всъщност, те не знаеха, че на сцената ще бъдем всички, а край няма, защото основната форма на всички наши игри беше кръгчето.

И като се започна - Мешена салата "Всички, които имат бели маратонки, да си сменят местата", Всички, които са по шорти, всички, които ..... И още в първия миг вече нямаше "това е моето местенце, само тези до мен познавам, аз само ще ги гледам как играят". Всички се хвърлиха в играта с много смях и хумор, кръгчето се оживи от бягащи и борещи се за свободно столче деца. След това пък трябваше да представят името си чрез животно, действие и звук и започнаха един вълчи вой, котешко мяукане, кълчещи се игуани, дори Росиците - Риби трябваше да заявят присъствие, макар и със стиснати устни и ококорени очи. Играта ставаше все по-буйна, но никой не знаеше, че най-интересното тепърва предстои.

В два отбора събудените деца трябваше да осъществят цели тринадесет задачи само за четирдесет минути. Мисията изглеждаше Невъзможна. Задачите бяха колкото чудати, толкова и различни - да съчинят стихотворение, да снимат някого във въздуха, да ловят четири насекоми в различен цвят и други такива щуротии. Едно пораснало момиченце заяви "Не ми се играе", но приятелките и бързо я убедиха да не се дърпа. И така - в един момент всеки се щураше насам натам, правейки нещо странно - я  събираше листа, я ловеше мравки, я се катереше по пързалки или се правеше на мечка. Времето за играта изтичаше и ... изненада! Оказа се, че и двата отбора изпълниха всички задачи преди указаното време, тоест победители със сигурност имаше.

Да, но каква игра ще е тази, ако не си поговорим за нея вече като възрастни. Да обсъдим стиловете на лидерство в нея, да поосветим стратегията и тактиката, да споделим личната си мотивация или притеснение. Или, както Дари каза: "Дали у дома, дали на работа, или на пясъчника, ние си оставаме същите хора и играем същата игра по един и същ модел. Но често забравяме да се погледнем отстрани и да видим дали този модел ни служи правилно. И най-вече - дали прави нас и другите щастливи". И тогава това пораснало момиченце, което не искаше да играе каза "Всъщност, сега разбрах, че от игрите много може да се научи и това много ми хареса".

И какво заслужават едни сърцати, разиграни, весели деца след вечеря, ако не Една ама наистина Голяма Забава с ДжуДжей Дари и невероятния и репертоар от игри, песни и предизвикателства на дансинга. Купонът беше на макс до малките часове на нощта, а дивите животни в резервата Шерба се свиваха в дупките си притеснени, че наблизо има купон в една по-щура зоологическа градина. 

Утрото настъпи по-бързо от очакваното, кръгчето вече се напълни много по-лесно и енергично и започнахме следващата игра, от която може да се научи нещо. Играта за обратната връзка. За хамбургера на споделените факт, лична емоция и предложение за промяна, които не провокират излишна агресия, не могат да бъдат оспорени и практично могат до доведат до смислен диалог, вместо до излишно конфронтиране. Времето, обаче течеше напред, а имахме още толкова важни неща - Детските снимки.

Бяхме събрали от прашните албуми на порасналите деца стари, поомачкани и пожълтели снимчици на момиченца с огромни кордели, с кукла до Дядо Мраз, с опашлета и надпис за осми март, с москвич на заден фон и с автомобилче на фона на морската. Повечето с огромни усмивки и светнали очички, някои кривички, че не искат да ги снимат, други смаяни от светлината на светавицата. Открий детето в очите на другия, познай кой кой е. Толкова мили и трогателни спомени се споделиха. Кой бил при баба, кой още си пазел одеалцето от снимката ....

И тогава децата, които в последните години се бяха правели на възрастни, сериозни и напрегнати хора, получиха най-трогващия си подарък. Пликчето с изненади от Тайното другарче. Защото през цялото това време някой от групата ги бе наблюдавал, беше им се радвал и беше оценявал радостта им, беше търсил блясъка в очите им и чупките на дансинга. Мила, лъчезарна, възпитана, добра колежка, много голяма купонджийка, имаш невероятна усмивка, бъди себе си.

Нишките на благодарността, които се споделиха, вече бяха вързани на китките им , в пликчетата имаше едно сърчице с мисъл за любовта, написано на ръка от младежите от Делфините и по една шоколадова жълтичка за благодарност от нас.

Но най-голямата благодарност дойде от самите върнали се към радостта от играта деца, от които едното заяви "Аз съм запазила детето в себе си, но за първи път от петдесет години се почувствах спокойна, че ще мога да си играя с други деца".

Така че, Мисията не само се оказа Възможна, но се оказа и "семенце от глухарче, което може да полети във въздуха и да създаде много други цветенца", както каза Валя.

10 причини да обикнеш Лисабон

 

 1. Истинско еспресо, потна бира и уникално кексче са на цената на едно варненско такси. 

2. Животът се събужда в 10 сутринта и заспива към 6 сутринта. 

3  Океанът е винаги наблизо и  мекият пясък блести от седефени съкровища. 

4.  Всяка керамична плочка Azulejo е хипнотична картинка към друг свят. 

5. След 15 минути вървене винаги попадаш я на изоставен замък, я на невероятно красив човек, я на тихо кафенце с аромат ➡ препечени бадеми, канела или карамел. 

6. Морската храна е буквално от мрежата в чинията. 

7. Португалците спокойно пият, забавляват се и нарушават правилата без много да им личи. 

8. Единствените криви хора са полусъбудените към обяд. 

9. Има транспорт докато искаш. 

10. Бугенвилията е гигант, хибискусът е дърво, а цветята са повече от рецептите за бакалау.

Моята дъщеря

 Моята дъщеря е устата.

С това си вади хляба. Великолепен юрист е. Защитава със зъби и нокти всяка кауза, в която вярва. Намира и изстрелва богат арсенал от аргументи, облечени в категорични и ясни послания. От малка може да прави това много добре. И реализира детската си мечта. Ние се гордеем с това!

Аз също съм устата.

С това си вадя хляба. И аз знам как да използвам думите, така че да се забиват в целта. Знам как и да говоря без думи.

Но понякога в целта двете стрели се сблъскват. Едната се забива в другата.

В десятката.

Тогава трябва да извадим стрелите. Всяка доволна от собствения си мерник.

Но халосана от мерника на другата.

Противоположностите се привличали. А еднаквостите?

Те се обичат. 

Със силата на опънатата си тетива.

Трудно е да разхлабиш лъка. И да извадиш мехлема.

На другите думи. На прошката. На приемането. На признаването. 

Не защото не ги знаеш. Или не можеш да намериш най-добрите. А защото си омагьосан от ускорението. 

Или просто да се откажеш да стреляш.

И да се предадеш на другата страна на Устата - на Усмивката!

Моята дъщеря има прекрасна Усмивка! Като моята е. Грее. 

Но това е Нейната Усмивка! На нейните избори. На нейните постижения. На нейните цели.

Да грее! Да се усмихва! 

Здрава да е!

Честит Празник, Еличе!

Необикновената история на едно тракийско бронзово прасе

В тракийската гробница в Мезек не може да се види кой знае какво.

Не може да се види или защото го е нямало, или защото са го взели. Но и защото си е тръгнало.

Като бронзовия глиган, който си тръгнал от върха и се търкулнал в нивичката на бай Ангел Чобана.

Глиган, глиган, ама бая едричък шопар. 177 килорама бронз с очи, инкрустирани с полускъпоценни камъни. Е, бай Ангел Чобана му разбил муцуната да види дали вътре не е пълно със злато, ама уж празно било.

Тази история не е скорошна, а е от далечната 1903 когато този край от Източните Родопи бил още под турско робство. Ненаситни иманяри ровичкали далеч от бейския взор могилата Малатепе, за която се носели нишани, че крие имане. Бай Ангел кротко си орял нивичката наблизо, докато хоп, ралото му попаднало на метал. Поразровил човечецът и що да види - метален шопар се цъкли насреща му с полускъпоценното си око. След няколко десетилетия хората щели да му кажат, че всъщност шопарът не си е седял ей тъй кротичко в нивицата, ами се бил изтърколил там след едно земетресение от върха на могилата. А какво правил горе ли? Ами бил част от антична бойна сцена на тракийско светилище - конник с копие и куче да пронизва глиган. Познат мотив, нали. Само дето конят, конникът и кучето я се търкулнали някъде, я се крият из избите ня някои иманяри, я ги е имало, я ги е нямало. Но глиганът останал.

Почудил се човечецът, какво да го прави това желязно прасе. Извикал верни хора през нощта, изкопали го, натоварили го на каруцата и хоп в градината на бай Ангел пак да го заровят. Да, ама като ги човърка, аджеба, да се позлатят от това имане, пък не може. Извикал тайно бай Ангел един историк от Пловдив, отсекъл единия крак на свинята ,завил му я в едно кожухче и айде, по живо по здраво, ходи в Пловдив в музея да питаш ценно ли е барем, кво дири това прасе в мойта нива. Получил телеграма. Пачата е блажна, стягай прасето.

Блажна, блажна, ама и алчна.  Пуста хорска завист. Издали го бай Ангел на бея, взели му свинята да я носят в Цариград. Добре че поне не му взели и главата с нея. Казват, че му дали 15 наполеона компенсация, ако е така, добре е.

Да, но кракът на прасето останал в Пловдив. И започнал пазарлъка - ние ще ви дадем крака на свинята, вие ни дайте нещо в замяна. Не успях да разбера какво точно са получили нашите, дали гипсова отливка на свинята, дали копие някакво древно.

Но Бронзовият Глиган от Малтепе и сега може да се види в музея в Истанбул. А могилата е отворила недрата си за тайните на траките отново. Този път - на Богоявление. В освободена България. След съня на някой си Карамфил.

Но това е друга история.

КоткоТерапия в седем урока плюс един Най-Важен.

Из дневниците на КоткоПсихоТерапевта Каймак Матьо

Призован към активна Коткотерапевтична практика по молба на своя приятел в Бергамо, Джанфранко, който получава паник атаки, когато не може да пробие коронавирус блокадата на дома си и страда от самота. КоткоТерапията му оказва ползотворно влияние, защото Джанфранко обожава космати котко и кучетерапевти. Дъщеря му, Анна ди Наполи, е е приятелка на стопанката на Матьо и превежда уроците на баща си, който ги следва безропотно.

А ето и уроците. Не е нужно да се изпълняват в тази последователност, но е важно да не се пропуска практика всеки ден.

Урок първи - Урок по Нищонеправене

Мило Дневниче,

Започвам да пиша в теб заради един приятел в Бергамо, който се тревожел много, че не може да излиза от дома си, а пък много обичал да слуша съветите на космати психоаналитици като мен, така че аз пиша, той слуша.

Крайно време е хората най-после да разберат Изкуството на нищонеправенето между четири стени, да започват да практикуват Котешки Дзен и Вселенско спокойствие. Аз се справям вече добре с обучението на моите стопани, но нали знаеш как е с преподаването, една котешка стъпка напред, два човешки подскока назад.

Да ти разкажа първо за стопаните ми. Много ми е добре с тях, защото домът ни е винаги различен, час след час. Никога нищо не е на мястото си и за ловец като мен, който обожава да изследва джунглата на непознатото, този хаос е винаги интересна територия за наблюдение. Особено обичам когато ей тъй, от нищото, решат да правят ремонт.

Вчера стопанинът изведнъж започна да пренася някакви продълговати кутии и да ги пълни с пръст по средата на коридора. Стопанката пък с радостно вълнение бодеше по средата им пъстри цветя, които направо ме влудиха. Опитах се да изпаса няколко листа, но се оказаха твърде кисели и с удоволствие ги повърнах по средата на хола. И двамата двукраки започнаха да ми правят криви гримаси и да ме преследват от стая в стая, но аз се сврях под спалнята и разбира се, излязох на галоп покрит от вълма вселенски прах.

Та така, Дневниче, днес имам нова задача. Ще проверя дали саксиите стават за екотоалетна, така че чакай новини.

И да, ето първият урок от Котешката психотерапия - за да не ти омръзне да нищонеправиш, прави като стопаните ми, редовно си създавай хаос, за да си го оправяш.

И се радвай на всичко ново, което влезе през прозореца ти, било то муха, гълъб или просто нещо от онези миризливите листенца, които не стават за ядене.

Пиши как се справяш. Ще продължим с уроците!

Урок втори - Урок за Чакането
Мило Дневниче и ти, Джанфранко,

Днес мисля да ти преподам втория важен урок - този за Чакането!

Нали не си забравил кой беше първият? Да си правиш бъркотия, за да си я разтребваш. По него моите стопани са пълни отличници. Всъщност с шест минус, защото те много обичат да си правят бъркотия. Напоследък започват да обичат и да си я подреждат, но съм сигурeн, че според твоите стандарти са далеч от перфектна оценка.

Но за този втория урок, за Чакането, моите стопани, скъпи ми Джанфранко са на ръба на изключване от котешкото ми училище. Откак им сложиха тази карантина и ги накараха да стоят в къщи, все се опитвам да им покажа, че могат да не бързат да направят всичко, което им хрумне на минутата  Да поизчакат, да по-помислят малко, но мррррр, имам много за което да мърморя, вярвай ми.

Та да ти кажа как се чака. Ами представи си, че стопанинът ти е решил да се закача с теб и бяга като побъркан с една мишка от чорап, завързана на един конец из стаите и те приканва да я хванеш. Ти добре знаеш, че ако беше истинска мишка с един замах на лапата и ще е в устата ти, но на тази .... Е, добре де, не че съм хващал истинска мишка досега в живота си. Да хвана тази се очаква от мен. Иначе стопанинът ще бъде доста разочарован.

И така, изчаквам го спокойно да пообиколи апартамента десетина пъти и да издава от онези смешни звуци, с коит о хората  си мислят, че могат да разговарят с животните. Дюдюдю, ииииии. Естествено, че не показвам изобщо, че ме интересува. Той не вижда как аз следя слабоумния мишок с крайчеца на окото си. Не е нужно да бързаш. И ти така прави, излизай на балкона и следи живота с крайчеца на окото ти, ще дойде време и ще се хвърлиш в него.

През това време на изчакване, аз естествено си пестя силите, защото тази копринена козина не е лесна за поддържане и после ще трябва да се мия поне час. Стопанинът вече се е преуморил от бягане и отчаял, че неговият котарак е най-ленивият на света, сяда да си почине и ..... скок, с един замах сграбчвам мишката и в устата.

Та така, мили ми Джанфранко и ти, Дневниче, това е вторият урок на Психоаналитика Каймак Матьо.

Чакай търпеливо и яж на спокойствие.


А когато дойде време ще ходим заедно на лов, без стопанина, нали?

Урок трети - Урок за Сгушването

Мило ми Дневниче и ти, Джанфранко,

Днес ще ти споделя един много важен котешки урок - този за Сгушването. Ако искаш го наречи Криене, ако искаш Самоизолация, но аз предпочитам да му казвам Котешки възел.

Дали стопаните ми са го усволи ли? Ами не мога да им пиша отличен, но поне могат да си стигат пръстите на краката като се наведат, да си хванат ръцете зад гърба и дори да си стигнат носа с език. Не че ходят на йога или тренират някаква гъвкавост, просто още коремите им не са станали прекалено големи, за да не могат да го правят. Но на лято ще видим.

И така, нали знаеш, че една котка може да премине през всеки отвор, стига да успее да промуши главата си. Нали знаеш, че с езика си и лапичката си можем да достигнем до всяка част на тялото си. И те всички са толкова вкусни.

Нали се сещаш, че ако хората можеха да правят това, навиците им за развлечение щяха да са съвсем различни. Но тук усещам някаква тънка усмивчица на лицето ти, така че спирам с човешките фантазии.

Да поговорим за котешките. Ти си притеснен, че си между четири стени. Ами я ме виж мен в тази кутия. Какво му е лошото. Първо, знаеш, че ти е топличко, уютно и защитено. Второ, можеш да си правиш каквото поискаш без никой да те види. Аз например, си гриза ноктите. И трето, но не и последно, усещаш великолепието на здравото си, силно тяло, което си е само твоe.

Хората искат да се гушкат един друг. Да, но сега не можело. Ами много ли е трудно да се сетят, че ако не могат да се гушкат, да гушнат себе си.

Така че, ето моят трети урок, Джанфранко! Сгуши се, зарадвай се, че ти е топло, спокойно и уютно. И най-вече - гушни себе си!

А можеш ли да си стигаш носа с език?

Твой Психоаналитик,

Каймак Матьо

Урок четвърти - Урок за Спането Мило ми Дневниче и ти, Джанфранко, Как си, как спа? Не ми казвай, че си ставал, пускал си онзи бръмчащ екран, гъделичкал си с пръст онова светещо блокче или си се разхождал между тоалетната и балкона. Ако е така, значи имаш нужда от сериозна психокотешка подкрепа и затова днешният ми урок ще е за Съня. Единствената причина, която може и трябва да те накара да се събудиш не по твоя воля, е .... да ядеш. Било то нахална муха, която те щипе по ухото, било то пакетче със смляно патешко, което стопанинът току що зарeжда в шкафа с моите лакомства, или гълъб, който е дошъл да си поиграе със Съдбата. Всяка друга причина е по-малко съществена от Негово Величество - Съня. Нали знаеш, че ние, котките, прекарваме 16 часа от денонощието в сън. Невежите хора казват, че сме мързелували. Аз пък ще ти кажа истината, Джанфранко, ние работим. Ти си италианец и сигурно си чувал за един мъдър гръцки котарак в човешка кожа, наречен Платон. Той се опитал да покаже на хората, че те са като затворници, вързани с верига в пещера и вторачили се в екран, на който се проектират сенки. Те наричали тези сенки реалност. Но истинската реалност всъщност била на две места - първо зад гърба им, където странни същества минавали пред огън и създавали тези сенки без хората да могат да се обърнат назад и да ги забележат и второ, извън пещерата, където греело ясно слънце. Няма да ти разказвам за онзи, който успял да счупи веригата и да излезе от пещерата. Не му било лесно на човека. Но моят съвет е, не чупи вериги, просто се остави на Съня. Ето виж мен, от Сънуване толкова много неща изработих. И козината ми е лъскава, и апетитът ми си е във форма и меракът ми не ме е напуснал, макар че единствената ми съпруга в момента е едно розово, плюшено фламинго. Пък и във всеки един миг съм готов да направя смел скок и да размажа онази нахална муха. Дали стопаните ми са научили този урок. О, стопанката вече започва да се справя много добре. Вчера я гледам, излежава се до десет, после си пуска някаква музика и премрежва очи, после идва стопанинът и се нагушва при него, после хоп, пак в кревата. Никога не съм я виждал такава, така че, май напредва с моите уроци. И мили ми Джанфранко, запомни от мен - няма нищо по-приятно да дремеш на припек и да сънуваш, така че вземи столчето, излез на терасата и почвай да практикуваш Котешки Платонизъм. Утре ще си поговорим за Яденето. Приятни сънища! Твой личен Психоаналитик, Каймак Матьо

Урок пети - Урок за Яденето Мило ми Дневниче и ти, Джанфранко, Вчера ти обещах днес да си поговорим за Яденето. Това е един от най-важните ми психокотешки уроци и съм сигурен, че ти, като истински италианец, ще ме разбереш много добре. Ако трябва да преведа на котешки думите на Стопанина, който обича да казва "Само времето, прекарано с жена ми, не е изгубено!" , ще ти кажа "Само времето, прекарано в ядене, не е изгубено!" Ще кажеш: "Каква е връзката между едното и другото? Нима Стопанинът си похапва Стопанката?". Не, то и това го има, но връзката е друга. Връзката, мили ми Джанфранко, е в Удоволствието. Само времето, прекарано в Удоволствие, не е изгубено според нас, Котките. А какво е Удоволствието от храненето. Ами ти го знаеш прекрасно. Ароматът на чесън, босилек и пресни домати от кухнята, онази крехка и полюшваща се като бедра на девойка моцарела, изпитото от слънцето и сухия въздух прошуто крудо, ти продължи нататък. Никой не знае по-добре удоволствието от храната от италианците и котките. Знаеш ли как мъркам, когато стопанинът нахлузи пантофите рано сутрин и тръгне към банята, но не пропусне да отвори едно от онези великолепни пакетчета с дивеч в сос бешамел или пасирана сьомга. Знаеш ли как ми пращят ушите и ми трака челюстта докато не оближа чинийката до чисто. А после с какво удоволствие се протягам на дивана и започвам бавно да се облизвам и да се опитвам да стигна молекулките, останали по муцунката или лапичките. Няма такъв Кеф, Джанфранко. Ти сигурно си същия. Не ми казвай, че си на диета. Сигурен съм, че гълташ по няколко чашки от онова супер уханно кафяво нещо, което стопанката пие с премрежен поглед сутрин, а аз място не мога да си намеря от този взрив на обонятелни бомби. Или че, клечиш около фурната и чакаш да излезе онази кръгла тава, на която всички се нахвърляте вкупом като невидели. Така че, спазвай и това пето правило: Не си губи времето, а Яж с Удоволствие! Не се тревожи за килограми, на нас, мъжете, килограмите ни придават достойнство. Стопанинът казва: "Едно не мога да разбера, Тончо! Защо нашите котки и дъщери са все слабички и елегантни, а ние с тебе се полюшваме с достойнство?" Не е от въздуха, вярвай ми! Твой Личен Психоаналитик Каймак Матьо

Урок шести - Урок за Свободата Мило ми Дневниче и ти, Джанфранко, Днешният ми урок ще бъде за Свободата. Котешката и човешката свобода, мили ми италиански приятелю, са две съвсем различни неща, но аз ще ти помогна да намериш приликите. Ето виж, например. Аз се опитвам да прескоча в балкона на съседката. Стопанинът слага прозрачна преграда и представи си, бодлива тел. Аз се опитвам да се промуша и да изляза от апартамента. Стопанинът тропа с крака, вдига някаква олелия, хваща ме за врата и хоп, вътре. Доколкото разбирам и при вас е така, с твоята строга щерка. Казват, че било за наше добро. Като ни правели несвободни, ни пазели от нещо страшно и опасно навън. Виж какво измислих аз, Джанфранко. Като не ме пускат да излизам навън, ще се боря за правата си да си правя каквото си искам вътре. Не трябвало да си дера ноктите на дивана! Само да видя стопанката да излиза от стаята и хоп, бързам да видя какви следи ще оставя. Не трябвало да си скубя козината върху току-що изпраното пране. Защо пък да не трябва. Ами то е толкова мекичко и свежо и ухае на цветя. Не трябвало да се промъквам в гардероба на стопанката, да се сгуша между блузите и и да оставя бял сняг от козината си навсякъде. Това пък изобщо не мога да приема. Котките имат нужда от хралупи, нали. И така, мили ми Приятелю. Откак свят светува хората са се борили да прескочат стени и отворят врати. Ние, котките, пък сме се научили да правим каквото си искаме между четири стени. Карантина, казват била италианска дума. Аз пък ти казвам ,практикувай КОТКОрина. Утре ще ти обясня за Протягането. Твой личен Психоконсултант, Каймак Матьо

Урок седми - Урок за Протягането Мило ми Дневниче и ти, Джанфранко, Нали си спомняш, че днес ти обещах да ти обясня тайните на Протягането? Това е един от най-важните коткотерапевтични уроци и колкото, по-често го правиш, толкова по-пъргав и гъвкав като котарак ще бъдеш. Вие, човеците, май му казвате Йога. А, не май даже си имате и специална английска дума за това Stretching. Разбира се, в това отношение моите стопани са отново в нивото на абсолютно начинаещи. Те само се протягат в леглото. Но да започнат да го правят в майсторски клас като мен, все обещават "От утре!". Стопанката си мисли, че като се извърти от едната кълка на другата и изпращи кости сутрин със звучна прозявка, си е свършила Протягането за деня. Но, не е така, разбира се! И така, Джанфранко, представи си че между костите имаш златен прашец. Той се е събрал на купчинка и чака да го пуснеш на свобода. А сега си представи, че с този златен прашец трябва да напълниш тъмното нощно небе с безброй звезди. Или пък, да позлатиш купола на най-красивата катедрала. Или пък, да завъртиш златна вихрушка около себе си. Ами, пусни го тогава на свобода, Приятелю. Разкърши тази снага. Опъни всяко кокалче, така че да изпука, да се обтегне, да се издължи, че да стигне безкрая. Ей, да не се сецнеш ! Бавно и спокойно. Като нас, котките. С кеф. Излизаш на слънце, поемаш си дълбоко златна светлина и изпускаш златния прашец. През кокалчетата на пръстите, през рамената, през кутрето на стъпалата си. Престави си, че си бял, ленен панталон, който трябва да изсъхне на слънце, ако искаш. Чувал ли си някой да глади смачкан лен? Сам трябва да изпънеш гънките, Приятелю. И така - практикувай Протягане поне по дузина пъти на ден. И ще видиш, че толкова много златен прашец ще се изсипе от теб, че и очите на всички около теб ще заблестят. Хайде, после ще почерпиш! Твой, верен Коткотерапевт Каймак Матьо

Най-важен Урок - Този за Мъркането Мило ми Дневниче и ти, Джанфранко, Това е последният Седми коткотерапевтичен урок. Нали знаеш, че седем е магично число. Ако всеки ден от седмицата практивуваш един от съветите ми, гарантирам ти, че дните ти ще минават в безметежно спокойствие и котешки непукизъм. Ще съм много доволен, ако се срещнем някой ден на живо във Варна. Не във Венето, обаче, макар че знам че ти живееш там наблизо, защото се носят слухове, че някои мои побратими ставали деликатеси по някое време. И така, мили ми италиански приятелю, днешният ни урок е за Мъркането. Да не си помислиш, че става дума за Мърморене. В никакъв случай! Или за Хъркане? Забрави. Става дума за онова котешко предене на вълшебни звуци, което излиза от една дълбока вътрешна мелничка и има толкова омагьосващ ефект върху стопаните ми и върху вас, хората, като цяло. И така - има два вида Мъркане. Мъркане от Радост и Мъркане заради самото Мъркане. Както и да ги делиш, и двата водят до едно - до вълнуваща Радост, че съм Тук и Сега! Мъркането от радост е когато цял ден съм седял сам, вратата се отвори и Стопанинът влезе цял зачервен от студа навън. Тогава пускам мелничката, протягам се на пода, давам му да ми погали топлия корем, потривам се доволно в краката му и го водя към купичката си. Той ми отваря пакетчето а аз засилвам двигателя и направо ръмжа от радост. Или пък когато започнат да ме чешат зад ушите, да ме сресват, да ме галят. Тогава се протягам като платно на художник и огласям стаята с радостната си ода на Върховното удоволствие. Мъркането заради самото мъркане е друга магия, драги ми италиански приятелю. То е лечебно. Например, усещам, че стопанката я боли глава. Тогава се покатервам върху рошавата кошница и започвам да мъркам. Или пък, протегнал съм се на припек и слънчевите зайчета играят по копринената ми козина. Аз включвам мелничката на бавни обороти и прочиствам тъмнината, останала в малките сгънки на клетките ми с равномерно предене на ритми. Или пък, боли ме коремчето и му мъркам докато му мине. Най-любимо на Стопанина е да му мачкам шкембето с лапичките си, докато му пея приспивната Голяма Котешка Мърканица. И така, нали виждаш, Джанфранко! Никой не ме кара да мъркам. Никой не ми казва почни сега или спри сега. Аз сам си решавам кога да почна и кога да спра. И това е истинската тайна на Коткотерапевтичното мъркане, драги мой. Всеки сам преде своето Удоволствие. От теб зависи кога да започнеш и кога да спреш. Но да не забравиш да го правиш редовно, нали! Следвай и другите шест урока, Приятелю! Аз май ще бъда много зает в близко бъдеще, защото ме чака международна известност. Твой личен КоткоТерапевт Каймак Матьо

Бърза и сочна история за сватба

Сватята има час за фризьор. И за гримьор. Сватята е естествено красива и с грим и фризьор изглежда умопомрачително.

Аз съм естествено небрежна.

и имам страх от фризьорски прически от абитуриентската си, когато една чевръста служителка на ножиците изпразни цял флакон лак за коса върху буклата ми в стил Емилия Масларова. След това се качих в претъпкания 14 и един човек се разкиха в косата ми. Образува ми се дупка на темето. Аз го помолих "Извинете, не ми кихайте в косата, моля!", а той се развика "Ами защо така ви мирише главата, бе другарко!"

Та така де, откак онзи ден се прибрах вкъщи и влязох директно в банята след фризьора и отидох с мокра коса на абиттуриентската си, имам страх от официални прически.

Но децата ме заврънкаха отрано. Хайде, мамо, трябва да изглеждаш горе долу прилично, не може да си рошава като всеки ден, поне на фризьор отиди.

Ок, взех си час в лъскав салон в непознатия Бургас. Ранен час, да свикна.

Фризьорът - младо момче, малко притесненичко ми се струваше. Как искате да Ви оформя косата? Ами леко рошаво, тук една букличка ако може, иначе си е асиметрично и си го харесвам.

Цял час ми гласи букличката. С три маши. Даже ми каза, че ми пръснал специален лак, от който косатата ми щяла да изглежда "леко мръсна". Е, може би не съм разбрала като хората. Наляво ли да Ви завия буклата или на дясно? Ами, едната наляво, другата надясно. А, така не може.

Ох, разгеле свърши се. Излязох с две букли завити в една посока като сърмички и с нагласена коса. Задуха ме лек ветрец. Буклите увиснаха след 10 минути в нещастен кичур стил "леко мръсна" коса.

Боже, на две пресечки от салона. Бегом обратно! Ще се карам. Искам ревизия на прическата. На стола на хубавеца седнала Тони Димитрова. Е, щом като нея прави, значи не е такава трагедия, мисля си. Остави косата на фолк дивата момчето, метна буклата на мис Тони. Ами тогава да Ви изправя косата? Ами айде, пробвай се.

Изправи ми косата. И знаете ли какво ми каза?

Ами госпожо, то затова хората на сватбите носят шапки. Що не си сложите една шапка. Много ще Ви отива.

Айде, провал втори път. Ще търся шапка значи.

Добре, че бяха едни красиви деца да се опитат да направят нещо от главата ми.

Че не шапка, ами забрадка трябваше да слагам.

И сложих. Пъстра, бабешка.

Това е друга история.